Водочки манастир
Водочки манастир „Свети Леонтий“ (на македонска литературна норма: Водочки манастир „Свети Леонтиј“) е православен манастир в Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
| Водочки манастир Водочки манастир | |
 общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Водоча |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Струмишко |
| Изграждане | 1037 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Водочки манастир в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Разположен е в селото Водоча на 4 километра от град Струмица, в подножието на планината Еленица.
История редактиране
От раннохристиянския период са запазени основи на базилика с мраморна декоративна пластика от V и VI век и от VII и IX век. По-късно е издигната и източната, трикорабна куполна църква, коя е слежела за епископска катедра. Църквата пострадва при управлението на цар Самуил, а по-късно е отново обновена. Днес от нея са запазена олтарната апсида, проскомидията и дякониконът. Първоначалният иконостас бил мраморен, а подът настлан с мраморни плочи.
В периода от 1018 до 1037 година е изградена западната, малка кръстокуполна църква, посветена на Света Богородица Елеуса и Въведение. Средната куполна църква е посветена на Свети Леонтий, християнски мъченик от град Триполи във Финикия, убит по времето на римския император Веспасиан в I век. Издигна в началото на XII век, църквата е епископско седалище със запазен синтрон в олтарната апсида, с нартекс на западната и с отворени галерии на южната страна. Като епископски престол се споменава в един хилендарски акт от 1376 година, в който водочкият епископ Данил и банският Григорий с претставители на светската власт решават споровете около границите на хилендарските имоти в околността на Струмица.
В 1896 година манастирът не притежавал никакви имоти.[1]
През лятото на 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава село Водоча. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия, той пише:
| „ | Това селце е известно по своя манастир, от който е останала само една хубава голяма църква от XIII или XIV век, но и тя е в развалини, отвътре на които се виждат хубави фрески, но и те са на изчезване, а отвън стените са украсени с тухлени орнаменти.[2] | “ |
В югозападната и северозападната част на комплекса се е намирал късносредновековен некропол. При археологически разкопки са открити над 1000 гроба с накити и керамика, датирани в периода XIV–XIX век.
Архитектура редактиране
В манастирския комплекс са запазени три средновековни църкви – източна, западна и средна, манастирски конаци, стопански обекти, две бани, трапезария и многопластов християнски некропол. Има и две новопостроени църкви – „Свети Григорий Палама и Йосиф Спилеот“ и „Свети Трифон“.
Живопис редактиране
Живописта на трите църкви е от три периода – X, XI и XII век, запазена фрагментарно. В най-старата източна църква е запазен малък фрагмент от изображението на неиндитифициран светец от X век, в който личат влияния от античната живописна традиция и отклонения от византийските канони, като акцентиране на експресията на очите и драматизма.
В повредените фрески в западната водочка църква „Света Богородица Елеуса и Въведение“ личат нови влияния. Живописта се отличава с издълженост на телата и твърдата моделация на главите на Светителите. Фрагментираните сцени от живота и детството на Пресвета Богородица, цикъла на църковни празници и фигурите на Светителите в цял ръст на Свети Исавър и Свети Евплос, рисувани в периода от 1018 до 1037 година, са сред най-добрите образци на византийското изкуство. Стилът е сходен с този на стенописите в „Света София“ в Охрид и „Свети Лука“ в Дистомо и Новия манастир на Хиос.
От фреските на средната водочка църква „Свети Леонтий“, изписана в първата половина на XII век, са запазени шест Архиереи, както и сцени със Светите Севастийски мъченици.
Бележки редактиране
- ↑ Иван Снегаров. „История на Охридската ариепископия“, том 2, София, 1995, стр.483.
- ↑ Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.76-77.
Източници редактиране
- Милетич Л. Струмишките манстирски черкви при с. Водоча и Велюса // Македонски преглед. София, 1926. - Кн. 2. - С. 36-40
- Миятев Кр. Църквата при с. Водоча // Македонски преглед. София, 1926. - Кн. 2. - С. 49-57;
- Миятев Кр. Фрагмент от фреската Св. Четиридесет мъченици в църквата при с. Водоча до Струмица // Македонски преглед. 1929. - Кн. 4. - С. 46-62
- Jовановић М. О Водочи и Вељуси после конзерваторских радова // Зб. на Штипскиот народен музеj. - Штип, 1959. - Т. 1. - С. 126-129
- Мильковик-Пепек П. Комплексот цркви во Водоча // Културно-историjско наследство. - Скопje, 1975. - Т. 13
- Наум, митр. Струмички. Слово од Водоча. - Водоча: Манастир св. Леонтиј, 2002. - 200 с.
- Водоча // Православная энциклопедия. Т. IX. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2005. ISBN 5-89572-015-3. с. 148-149. (на руски)
- МПЦ. Водоча – Манастир Св. Леонтиј