Отваря главното меню
USMC-100727-M-0381B-136.jpg
Война
Военна история

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно (20-ти и 21 век) · Четвърто поколение войни (късен 20-ти и 21 век)

Военни действия според място

По въздух · Наземни · По вода
Информационни
В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерийски · Биологично оръжие · Кавалерия
Химическо оръжие · Кибер · Пехота
Ядрени · Психологически  · Неконвенционални

Тактика

Въздушни маневри · Маневри · Битка · Кавалерийска тактика · Атака (война) · Прикритие (военно дело) · Контраатака · Контрабунтове · Отбранителна военна позиция · Партизанска война · Боен дух · Обсада · Тактически цели · Позиционна война · Окопна война  · Тотална война ·

Типове операции

Светкавична война · Маневрена война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Война до изтощение · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Допълнителни теми

Асиметрична война · Студена война · Наемници · Военна кампания · Мрежовоцентрична война · Операционни изследвания · Принципи на воденето на война · Опосредствана война · Религиозна война · Кибервойна · Театър (военно дело) · Военнопрестъпления · Военни романи

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

Военната стратегия (от гръцки език: στραγτηγία – командване на войските, служба на военен командир; στρατός – войска; ηγώ – ръководя; στρατηγός, стратегос – предводител, командир на армия, генерал[1]) е система от идеи, пригани от военни организации за постигане на желани стратегически цели[2].

Прилага се в планирането и ръководенето на кампаниите, движението и разположението на силите и пр. Тя е главна съставна част на военното изкуство, обхваща теорията и практиката за постигане на военните стратегически цели.

ИсторияРедактиране

Възникването на принципите на военната стратегия може да бъде проследено поне от 500 пр.н.е., когато са датирани първите развити трактати по военно изкуство на Сун Дзъ и Чанакя. Военните кампании на Александър Велики (Древна Македония), Чандрагупта (Индия), Ханибал (Картаген), Цин Шъхуан (Китай), Юлий Цезар (Древен Рим) и други пълководци също показват стратегическо планиране и движение.

Ранни стратегии са: анихилация, изтощение, палежи, блокада, партизанска война, заблуда на противника и финт.

Военната находчивост и изобретателност са ограничавани само от въображението, съгласието и технологията. Стратезите използват още в древността нововъзникнали технологии.

ПредметРедактиране

Военната стратегия изследва и определя:

  • в дефанзивната политика: осигуряване на военната безопасност на държавата
  • условията и характера на бъдещата война, и пътя за предодвратяването ѝ с военни средтсва;
  • съдържанието, способите и условията за подготовка и водене на война, и на различните видове стратегически операции;
  • стратегическото планиране на използването на видовете въоръжени сили и родовете войски, техните цели и задачи във войната, и стратегическите операции, което се осъществява от военно-политическо ръководство, военно командване и висши щабове;
  • материално-техническото, морално-психологическото и тиловото осигуряване, и ръководството на войната и въоръжените сили;
  • подготовката на въоръжените сили, икономиката, населението и територията на държавата за война;
  • стратегическите виждания на водещите държави и коалиции, възможностите им за подготовка, разпалването и воденето на война и военни действия от стратегически мащаб;
  • ръководството на въоръжените сили в мирно и военно време.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ((el)) ((en)) στρατηγία, στρατηγός – Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library
  2. ((en)) Gartner, Scott Sigmund, Strategic Assessment in War, Yale University Press, 1999, стр. 163
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Military strategy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.