„Военно издателство“ е държавно книгоиздателство в София, България.

Създадено е през 1888 година. Ръководи се от държавния орган (министерството), ръководещо Българската армия. От 1999 г. функционира като еднолично (държавно по собственост) търговско дружество пак под негово ръководство.

 
Българска военна литература – 1920 – 1930

Военното издателство води началото си от приказ № 234 от 28 април 1888 г. на военния министър, чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.

През 1890 г. е преименувано на „Военно-издателски фонд“, през 1912 г. – на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно-издателски фонд“, от 1921 г. – „Армейски книгоиздателски фонд“, от 1951 г. – „Държавно военно издателство“, от 1976 г. – „Военно издателство“, от 1991 г. – Военно издателство „Георги Победоносец“, от 1992 г. – Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, от 1993 г. – Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. е преобразувано в търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.

Сградата на издателството, изградена в началото на 1940-те години, е трябвало да бъде банка и под нея все още има добре изграден трезор. Впоследствие заради Втората световна война откриването на банката е отложено, а след 1947 година новата власт национализира сградата и я дава на Военното издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е изградена по проект на известния архитект Георги Овчаров.

  • списание „Военен журнал“ (1888 – 1947)
  • списание „Войнишка сбирка“ (1893 – 1914)
  • списание „Отечество“ (1914 – 1918)
  • списание „Български воин“ (1923 – 1940, 1952 – сега)
  • списание „Военна мисъл“

Поредици

редактиране

Понастоящем Военното издателство издава множество книги на военна тематика, както и периодичното издание списание „Военноисторически сборник“.

Източници

редактиране
  • Гергова, А., Българска книга: Енциклопедия, 2004, Pensoft Publishers, с. 120 ISBN 954-642-210-X, 9789546422101
  • „Справочник на военния пропагандист“. Главно политическо управление на Народната армия, Военно издателство, София, 1978