Княжество Трансилвания

(пренасочване от Войвода на Седмиградско)

Княжество Трансилвания (на румънски: Principatul Transilvaniei; на унгарски: Erdélyi Fejedelemség; на немски: Fürstentum Siebenbürgen) е историческо държавно образувание, съществувало между 1571 и 1711 на територията на Трансилвания.

Седмоградско княжество
Principatul Transilvaniei
Erdélyi Fejedelemség
Fürstentum Siebenbürgen
Васално княжество
1571 – 1711
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Трансилвания в жълто
Трансилвания в жълто
Континент Европа
Столица Бялград • 1570 – 1692
Херманщат • 1692 – 1711
Официален език латински, унгарски, немски, румънски, рутенски, църковнославянски
Религия Римокатолицизъм, Гръкокатолицизъм, Калвинизъм, Лутеранство, Православие, Унитарианство, Юдаизъм
Форма на управление
Крал на Унгария • 1511 – 1570
войвода Стефан Батори
принц Янош II Заполски
Османски султан • 1570 – 1683
принц Сигизмунд Батори
принц Рудолф II
Хабсбургска монархия • 1699 – 1711
принц Ференц II Ракоци
История
Карловицки договор 16 януари 1699
Предшественик
Кралство Унгария Кралство Унгария
Наследник
Хабсбургска монархия Хабсбургска монархия
Днес част от  Румъния,
 Унгария
Седмоградско княжество в Общомедия

Първоначално е васално княжество в границите на Кралство Унгария под управлението на рода Батори. По-късно е завладяно от Османската империя, а по-сетне отново върнато на Унгария след битката при Виена. През 1711 то е ликвидирано като самостоятелно просъществувало образувание, като е присъединено към Австрийската империя, преобразувана по-късно в Австро-Унгария, която на свой ред се разпада през 1918 г.

За упражняване на управлението и контрола върху политическия и икономически живот в княжеството е образуван Съюз на трите нации между три католически нации: унгарци, трансилвански немци (саси) и трансилвански маджари (секеи)[1] Съюзът има католически характер и провежда дискриминационна политика по отношение на православната румънска общност.

ИзточнициРедактиране