Войводино

село в община Вълчи дол, обл. Варна
Тази статия е за селото в Област Варна. За близкозвучащото по име село в Област Пловдив вижте Войводиново.

Войводино е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, област Варна.

Войводино
България
43.4054° с. ш. 27.619° и. д.
Войводино
Област Варна
43.4054° с. ш. 27.619° и. д.
Войводино
Общи данни
Население200 души[1] (15 март 2024 г.)
6,33 души/km²
Землище31,609 km²
Надм. височина233 m
Пощ. код9292
Тел. код051314
МПС кодВ
ЕКАТТЕ11836
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Вълчи дол
Калоян Цветков
(БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Войводино в Общомедия

География

редактиране

Село Войводино се намира на 39 км от гр. Варна и на 5 км от гр. Вълчи дол. Селото е в близост до гр. Добрич. През с. Войводино минава четвъртокласен път Варна – Вълчи дол. На 5 км от селото се намира и жп гара Вълчи дол, която свързва селото с цялата страна.

Селото е разположено на хълмист релеф. През селото минава малка река, която го разделя на две части. В околностите на селото има много гори и извори. В близост се намират язовирите: Генерал Киселово, Николаевка, Страхил.

Населението на селото е около 200 души. То се състои от българи и турци. В последното десетилетие има имоти закупени от англичани.

Село Войводино има най-голямо землище във Вълчи дол (община).

Старото име на село Войводино е Пашаийт.

Селото възниква през XVI век след заселване на турски войници. Има и малко татари, които са се преселили след Кримската война.

Българите са втория по-големина етнос в селото и те са предимно бежанци от Тракия по време на Руско-Турската война от 1828-1829 г., които бягайки за Бесарабия, се заселват тук. Други са българите преселили се от Добруджа, има и преселници от съседните села Николевка, Левски, Изгрев, които се заселват тук след миграцията на турците през 30 те години на ХХ век.

Войници от селото са участвали в Балканската война, Първата световна и Втората световна война. В памет на загиналите войни има изграден паметник в двора на старото училище. Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.[2]

В средата на 20 век селото наброява 1700 души с преобладаващо българско население, но след 1944 г. много от младите и образовани хора мигрират във Вълчи дол, Варна и сега селото е с преобладаващо възрастно население.

През социализма селото има голям икономически възход, има овцеферма, кравеферма, птицеферма, зеленчукова градина и развито земеделие. Днес има овце и крави в личните стопанства на хората.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341685
19461468
19561331
1965989
1975646
1985495
1992459
2001331
2011253
2021182

Етнически състав

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 253 100.00
Българи 83 32.80
Турци 107 42.29
Цигани ? ?
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Неотговорили 61 24.11
 
Църква в с. Войводино - „Св. Иван Рилски“
 
Джамията в селото

Православни християни – българи и турци – сунити. Има и малко атеисти. В селото има два храма: църква и джамия, които са сравнително близко една от друга.

Обществени институции

редактиране

В селото има читалище, в което се помещава библиотека. Кметството е с действаща пощенска станция. Има и две училища, които са не действащи поради липса на ученици.

В селото има и няколко хранителни магазина.

Културни и природни забележителности

редактиране

Забележителен обект е църквата „Св. Иван Рилски“, която е духовен център на местните християни.

Към края на XVII и началото на XVIII век е построена джамия в селото. Местната джамия сега е реконструирана.

В околностите на селото има останки от стари селища и там се открити артефакти от античността и средновековието.

Родно място на Борис Рогев български капитан I ранг. Един от тримата български морски офицер с почетното званието кавалер на Орден на Почетния легион.

Източници

редактиране