Война на втората антифренска коалиция

(пренасочване от Война на Втората коалиция)

Втората антифренска коалиция (1799 – 1802) е поведена от Австрия и Русия с цел да елиминира революционна Франция. Докато Наполеон Бонапарт води своята египетска кампания, много френски врагове се обединяват, за да си върнат загубените територии. Австрия и Русия подновяват армиите си за кампаниите в Германия и Италия през 1799 г.

Война на втората антифренска коалиция
Революционни войни на Франция
Lejeune - Bataille de Marengo.jpg
Информация
Период1799 – 1802
МястоЦентрална Европа, Италия
РезултатФренска победа, Амиенски договор и Люневилски договор
Страни в конфликта
Banner of the Holy Roman Emperor without haloes (1400-1806).svg Австрийска империя
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Flag of Russia.svg Русия
Pavillon royal de France.svg Френски роялисти
Coat of arms of the Kingdom of Portugal (Enciclopedie Diderot).svg Португалия
Кралство на двете Сицилии Кралство на двете Сицилии
Ottoman flag.svg Османска империя
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Flag of Spain.svg Испания
Flaga z godlem Rzeczypospolitej Polskiej.PNG Полски легиони
Flag of Denmark.svg Дания-Норвегия
Френски сателитни републики:
Война на втората антифренска коалиция в Общомедия

Единственото военно действие преди края на 1798 г. е превземането на Рим от Неаполитанското кралство на 28 октомври, но градът е върнат още същата година.

В Италия руският генерал Александър Суворов побеждава в поредица битки, изтласквайки френската армия на генерал Моро извън долината на река По и връщайки ги във Френските Алпи и около крайбрежието на Генуа. По същото време руските армии в Хелветската република (Швейцария) са разбити от хората на генерал Масена и по-късно експедицията на Суворов е преждевременно отзована.

В Германия австрийската армия на ерцхерцог Карл Австрийски изтласква френската армия под командването на Жан Батист Журдан към река Рейн и също така печели няколко победи в Швейцария. Журдан скоро е заместен от Масена.

Русия напуска коалицията, тъй като британците настояват, че само те имат право да търсят който и да е кораб в морето.

В края на годината Наполеон се връща от Египет, оставяйки армията си там. След преврата от 18 брюмер той завзема властта във Франция. Реорганизира френските армии и ги подготвя за кампанията следващата година. През 1800 г., поема контрола над френската армия в Италия и побеждава в битката при Маренго срещу австрийците под ръководството на Михаел Мелас, които изтласква зад Алпите.

В Германия генерал Моро побеждава в битката при Хоенлинден срещу австро-баварската армия на херцог Йохан.

През февруари 1801 Австрия подписва Люневилския договор, признавайки френския контрол по река Рейн и френските дъщерни републики в Италия и Нидерландия.

След последвалия Амиенски договор между Франция и Великобритания започва най-големия мирен период от 14 месеца по време на Революционните войни, но към май 1803 г. Англия и Франция са отново във война и през 1805 г. Англия оглавява Третата антифренска коалиция.