Волен Николаев е български поет, автор на текстове на песни.

Волен Николаев
Роден9 септември 1954 г.
Починал15 март 2011 г. (56 г.)
София, България
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Жанрпесен
НаградиСребърен Орфей
Волен Николаев
Волен Николаев
Волен Николаев.jpg

БиографияРедактиране

Роден е на 9 септември 1954 в София.[1] Майка му Ана Александрова е поетеса и балетен критик. Баща му Любен Николаев е скулптор и правнук на Илия Блъсков, също така наследник на Екзарх Стефан.

Работил е дълги години като свободен журналист към списание „София“, Радио София и сп. „Общество и право“.[2]

Умира на 15 март 2011 г. след чернодробни усложнения.[2][3]

ТворчествоРедактиране

Волен Николаев пише и побликува стихове от най-ранна детска възраст.

Има дългогодишна работа с „Щурците“ „20-и век”, "Жулиета", "Сняг от детството" от албума "20-и век" (1980); "Вкусът на времето", "Прощаване", "Очакване", "Малкият мъж" от албума "Вкусът на времето" (1982); "Стълбата", "Хамлет", "Конникът", "Помниш ли" от албума "Конникът" (1985) и "Нощен блок", "Когато си отива любовта" от албума "Мускетарски марш" (1986)[1], както и текстове за много други музиканти. Написал е над 600 текста за песни на изпълнители от ранга на Лили Иванова, Мими Иванова, Васил Найденов, Петя Буюклиева и много други.[2] Много от песните са награждавани.

Има 2 негови филма – „Лято в бяло“ и „Конче мое“, както и много сценарии.[2]

Автор е и на пиесите „Дневна любов", „Силует на едно желание", „Преди и след началото".

Като режисьор има 8-часово мега представление за над 30000 човека на стадион "Академик" - 100 години Софийски университет "Кл. Охридски".

Издадени са няколко стихосбирки с негова поезия – „Взаимност“, „Вкусът на времето“, „Силует на едно желание“ и „Досие на сърцето“[2]както и множество участия в поетични алманаси.

Известен е бил и като преводач от руска и немска поезия.

За вокална група „Бонбон" е създал текстове на повече от 100 песни. Носител е на награда за детска песен и на почти всички награди за песенен текст.

Удостоен е с наградата Сребърен Орфей.[1]

Автор е на редица статии за вестник „АБВ", „Списание София", със статии в почти всеки брой за темите и творческите личности в София. Работи също така за весник „Народна Култура" и списание „Общество и Право". Като сътрудник на националното радио, прави репортажи и има над 1000 предавания отразяващи всички сфери на живота. Бил е член на „Съюза на българските писатели", „Съюза българските журналисти" и консултант в „Съюза на българските композитори".

_________________________________________________________________________________________________________________________

Семейство: Има едно дете от брака си с художничката Марина Иванова. Дъщеря им Белла Волен (Bella Volen) е родена през декември 1982 в София. Белла е художник, живее от 2003 година в Австрия и има собствена галерия във Виена. Тя е наследник на авторските права на Николаев, както и на сестра му Мая Шопова (балерина, поетеса и хореограф), и майка му Aна Александрова (поетеса, писателка, автор на детски книги, преводач на поезия, и балетовед).

Източници