Во̀линка (на руски: волынка) е руски народен инструмент, широко използван в древността. Отговаря по устройство на гайдата, понякога с две мелодични тръби. Използва се за солово и ансамблово свирене, а също и за съпровод на песни. Този инструмент бил считан от руските князе и боляри за инструмент на простолюдието и постепенно до 18 век е изместен от акордеон, баян и др.[1]

Волинка

Аналози на волинката са:[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Светослав Четриков – „Музикален терминологичен речник“/изд. Наука и изкуство“, София/1969/стр.64

Вижте същоРедактиране