Волоколамското шосе

Волоколамското шосе е повест на Александър Бек и представлява едно от най-важните произведения на писателя. Написана е през 1942 до 1944 г. В нея са отразени подвигът на войниците и офицерите от 1-ви батальон на 316-а дивизия на генерал Панфилов, които се сражават с хитлеристките войски под Москва на Волоколамското направление през есента и зимата на 1941 г. в битката при Москва.

Волоколамското шосе
Волоколамское шоссе
Автор Александър Бек
Първо издание 1943 г.
Флаг на СССР СССР
Оригинален език руски
Вид повест
Публикувано в списание „Знамя“

Издателство в БГ БРП (1946-1949),
Държ. воен. изд. (1962)
Народна култура (1968, 1985)
Преводач Ал. Пешев (1946),
Сидер Флорин (1962)

От една страна книгата описва организацията и възпитаването на батальона, участващ в боевете и поведението на командира, а от друга страна тактиката на боевете под Москва.

Произведението се състои от четири повести и представлява разказът на старши лейтенант Баурджан Момиш-Ули. Това е реално съществуваща личност, по-късно предложен за Герой на Съветския съюз, но наградата е дадена посмъртно през 1990 г. Първите две части са написани през 1941 до 1943 г. и издадени през 1944 г. През 1960 г. Александър Бек написва и продължението в две части: „Няколко дни“ и „Резервът на генерал Панфилов“.[1] Преведената на български от Ал. Пешев книга съдържа само първите две части. През 1962 г. е направен нов превод на четирите части на романа от Сидер Флорин.

Съдържание на повесттаРедактиране

Главните действащи лица са бойците на батальона от дивизията на Панфилов, командвани от командир на батальон – казахът Баурджан Момиш-Ули. Като бивш артилерист той няма опит в командването на пехотен батальон и трябва да създаде боеспособна единица при тежки условия. Неговият командир генерал Панфилов, който загива при боевете под Москва е също основен герой от романа. В началото на 1942 г. Александър Бек отива в дивизията, вече отблъснала немските войски от Москва и носеща името на генерал Панфилов. При разговорите с войниците писателят изгражда образа на генерала: „Не бързай да умираш – учи се да воюваш“, „Войникът трябва да воюва с ума си“, „Войникът отива на бой не за да умира, а да живее“, „Победата се кове преди боя“. Панфилов казва на войниците и командирите: „Не ми е необходимо ти да загинеш, необходимо ми е да си жив“.

Влияние на произведениетоРедактиране

  • През 1946 г. книгата излиза в превод на иврит и става в течение на много години задължително четиво на слушателите на офицерските курсове в армията на Израел.[2][3].
  • Във Финландия книгата е изучавана от курсантите на Военната академия[4]
  • Непосредствено след бойните действия Баурджан Момиш-Ули прави писмен отчет, който засяга и събитията отразени частично в романа. В него той е съставил и карти на бойните действия.[5].
  • Немският писател Хайнер Мюлер използва романа като основа за написването на едноименен цикъл от текстове от пет части. При първите три части той използва мотивите на Бек, а при четвърта и пета част използва за основа произведения на Франц Кафка и Хайнрих фон Клайст. Всички тези текстове са използвани в „Berliner Volksbühne“ за театрални постановки, които са представяни дълго време.

ИзточнициРедактиране

  1. Alexander Bek. sovlit.com.
  2. Иоффе, Давид. «Волоколамское шоссе» в Израиле. // май 2011. Посетен на 15 октомври 2017.
  3. Rodric Braithwaite; Moscow 1941; Vintage Books, New York, 2007; p. 298.
  4. Бек Александр – Волоколамское шоссе
  5. Бауржан Момыш-Улы. Журнал боевых действий 1 сб 1073 сп. // Память народа.

Външни препраткиРедактиране