Волфганг Вайраух

Волфганг Вайраух (на немски: Wolfgang Weyrauch), с псевдоним Йозеф Шерер, е германски поет, белетрист и автор на радиопиеси, роден в Кьонигсберг (днес Калининград) в семейството на земемер.

Волфганг Вайраух
Wolfgang Weyrauch
ПсевдонимЙозеф Шерер
Роден15 октомври 1904 г.
Починал7 ноември 1980 г. (76 г.)
Професияпоет, писател, драматург
НационалностFlag of Germany.svg Германия
Жанрпоезия, драма
НаградиАндреас Грифиус“ (1973)
Уебсайт
Волфганг Вайраух в Общомедия

БиографияРедактиране

Изучава актьорско майсторство във Франкфурт на Майн и получава театрални ангажименти в Мюнстер, Бохум и Тале. После следва германистика, романистика и история във Франкфурт. През тридесетте години Вайраух работи като редактор и публикува първите си книги. Цялата Втора световна война прекарва на фронта и в края ѝ за няколко месеца е задържан в съветски военнопленнически лагер. След войната работи отново като редактор в различни литературни и културни издания в Берлин, Ворпсведе, Хамбург и Дармщат.

ТворчествоРедактиране

Вайраух публикува стихосбирките си „За милосърдието на щастието“ (1946), „Чучулига и ястреб“ (1948), „Край и начало“ (1949) и „Написано на стената“(1950). Наред с това се изявява и като успешен белетрист и радиодраматург, но неговата поезия заема значимо място в панорамата на немската следвоенна лирика. Той е автор и на редица литературни антологии. От 1951 г. Вайраух е член на литературното сдружение Група 47. Принадлежи към движението литература на развалините. Стихосбирките му „Песен, за да не умреш“ (1956) и „Никога мракът не успява“ (1956) събуждат силен интерес с лаконичния си изказ и хуманния призив към вселюбов и съкровено изживяване на природата – с това Вайраух става един от важните представители на немската следвоенна природна лирика.

ПризнаниеРедактиране

От 1967 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Публикува още „Стихотворения“ (1974), „Запетайката накрая“ (1977) и „Пешеходци“ [1] (1978), следва и посмъртното издание „Обезглавен трикратно“ (1983), както и събраните му стихотворения под заглавие „Атом и алое“ (1987).

За творчеството си Волфганг Вайраух е удостоен с наградата „Андреас Грифиус“ (1973).

На негово име град Дармщат нарича през 1979 г. литературната награда Волфганг Вайраух за поощряване на млади поетически таланти.

БиблиографияРедактиране

  • Der Main, 1934
  • Strudel und Quell, 1938
  • Ein Band für die Nacht, 1939
  • Eine Inselgeschichte, 1939
  • Das Liebespaar, 1943
  • Auf der bewegten Erde, 1946
  • Von des Glücks Barmherzigkeit, 1946
  • Die Liebenden, 1947
  • Die Davidsbündler, 1948
  • Lerche und Sperber, 1948
  • An die Wand geschrieben, 1950
  • Bitte meiner älteren Tochter, 1952
  • Die Feuersbrunst, 1952
 
„Зелената шатра. Японски рибари“ (1963)
  • Bericht an die Regierung, 1953
  • Die Minute des Negers, 1953
  • Gesang um nicht zu sterben, 1956
  • Nie trifft die Finsternis, 1956
  • Anabasis, 1959
  • Mein Schiff, das heißt Taifun, 1959
  • Das Jahr, 1961
  • Die japanischen Fischer, 1961
  • Dialog mit dem Unsichtbaren, 1962
  • Das grüne Zelt. Die japanischen Fischer, 1963
  • Die Spur, 1963
  • Dialog über neue deutsche Lyrik, 1965
  • Komm, 1965
  • Das erste Haus hieß Frieden, 1966
  • Etwas geschieht, 1966
  • Unterhaltungen von Fußgängern, 1966
  • Geschichten zum Weiterschreiben, 1969
  • Flug über Franken und Hessen, 1970
  • Ein Clown sagt, 1971
  • Wie geht es Ihnen?, 1971
  • Mit dem Kopf durch die Wand, 1972
  • Das Ende von Frankfurt am Main, 1973
  • Gedichte, 1974
  • Beinahe täglich, 1975
  • Lieber T., 1976
  • Das Komma danach, 1977
  • 2 Litaneien, 1977
  • Fußgänger, B-Ebene, Hauptwache, Rolltreppe, hinauf, hinab, 1978
  • Hans Dumm, 1978
  • Ein Schluck von Vernunft (Lichtenberg), 1978
  • Blickpunkt Darmstadt, 1979
  • Ein Gedicht, was ist das?, 1980 (zusammen mit Fritz Deppert)
  • Epilog für Darmstadt, 1981
  • Anders wär's besser, 1982
  • Zeugnisse & Zeugen, 1982
  • Dreimal geköpft, 1983
  • Proust beginnt zu brennen, 1985
  • Atom und Aloe, 1987
  • Lebenslauf, 1988
  • Das war überall, 1998

Източници и бележкиРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране