Волфганг Райтерман

Волфганг Райтерман (на немски: Wolfgang Reitherman) е германско-американски аниматор, режисьор и продуцент, един от Деветимата старци от основните аниматори на Уолт Дисни Анимейшън Студиос. Райтерман се явява ключова фигура в студиото през 60-те и 70-те години, преходен период, в който настъпва смъртта на Уолт Дисни, началото на „Бронзовата ера“ на студиото, като Райтерман е режисьор и/или продуцент на осем последователни пълнометражни анимационни филма на Дисни от Сто и един далматинци (1961) до Лисицата и хрътката (1981).

Волфганг Райтерман
Wolfgang Reitherman
германско-американски аниматор, режисьор и продуцент
Роден
Починал

Националност  Германия
 САЩ
Образование Пасадена Джуниър Колидж
Чунард Арт Институт
Професия аниматор, режисьор, продуцент
Псевдоним Уоли Райтерман
Филмова кариера
Активност 1933 – 1981
Семейство
Съпруга Джени Мари Макмилан
Деца 3

Уебсайт
Волфганг Райтерман в Общомедия

КариераРедактиране

По време на обучението си в Чунард Арт Институт, картините на Райтерман привличат вниманието на учителя по рисуване Филип Л. Дайк. Впечатлен от неговите произведения на изкуството, Дайк ги показва на Дисни, който поканва Райтерман в студиото си. Първоначално Райтерман иска да работи като акварелист, но Уолт Дисни му предлага позицията на аниматор.[1][2] На 21 май 1933 г. Волфганг Райтерман е нает в Уолт Дисни Прадакшънс[3][4] и първата му задача е да работи по късометражния анимационен филм Funny Little Bunnies, част от поредицата Silly Symphony. Той работи по редица късометражни филми на Дисни, включително The Band Concert, Music Land и Elmer Elephant. Райтерман анимира роба в магическото огледало в първия пълнометражен анимационен филм на Дисни Снежанка и седемте джуджета (1937). Следващите му проекти са анимирането на Монстро в Пинокио (1940), кулминационната битка на динозаври в сегмента Пролетно тайнство от филма Фантазия (1940) и няколко сцени на Тимъти Маус в Дъмбо (1941).[5]

През 1942 г. Райтерман напуска Уолт Дисни Прадакшънс, за да служи във военновъздушните сили на Съединените щати по време на Втората световна война, като получава отличителния летящ кръст след службата си в Африка, Китай, Индия и южната част на Тихия океан. Задължителната му военна служба приключва през февруари 1946 г., с чин майор.[6] Райтерман се присъединява отново в редиците на студиото през април 1947 г., като започва анимирането на различни сцени във филма Приключенията на Икабод и мистър Тоуд (1949).[7]

По същото време сътрудничи на Уолт Дисни в производството на Пепеляшка (1950). След като разглежда груби сторибордове на филма, Райтерман си спомня: "Веднага влязох в кабинета му, което рядко правех, и казах: "Боже, изглежда страхотно. Трябва да го направим [филма]".[8]. В Пепеляшка той анимира сцените, в които Жак и Гюс усилено носят ключа нагоре по стълбите към Пепеляшка. В Алиса в Страната на чудесата (1951) работи по сцената, в която домът на Белия заек е разрушен от уголемената Алиса. В Питър Пан (1953) анимира сцената с капитан Хук, който се опитва да избяга от крокодила.[9]. Във филма Лейди и Скитника (1955) Райтерман работи по сцените на борбата с кучетата на алеята и битката на Скитника с плъха в детската стая.[10]

В края на 50-те години Райтерман работи като режисьор на сцените на битката на принц Филип срещу Злодеида във филма Спящата красавица (1959) и ръководи сцени във филма Сто и един далматинци (1961).[11] Започвайки работа по Мечът в камъка (1963), той става първият режисьор, който сам режисира пълнометражен анимационен филм на Дисни,[12] което е в пряк контраст с наличието на няколко режисьора на анимационен филм до този момент. Аниматорът Уорд Кимбъл твърди, че това е така благодарение на работата на Райтерман и готовността му да приеме всеки проект „с усмивка“, докато аниматорът Боб Карлсън казва, че Дисни се доверявал на решенията на Райтерман, преди да се захване с нов проект.[12][13] Волфганг Райтерман режисира филмите Книга за джунглата (1967), Аристокотките (1970), Робин Худ (1973) и Спасителите (1977).[4] Освен това той режисира няколко късометражни анимационни филма като Голиат II (1960) и първите два късометражни, част от поредицата Мечо Пух, Мечо Пух и меденото дърво (1966) и Мечо Пух и бурният ден (1968), които печелят Оскар за най-добър късометражен анимационен филм.

Докато режисира Книга за джунглата, Райтърман следва процедурата за поддържане на ниски производствени разходи, като си спомня, че Дисни го съветва да "намали разходите, защото [пълнометражните филми] ще излязат от бизнеса. Така че с този съвет и с начина, по който се насочва Книга за джунглата към забавлението и развитието на героите, а не към сложни истории, които се нуждаят от много производствени средства, той [Уолт Дисни] определи курса за десет години след смъртта си".[14] По време на работата си като режисьор той често използва „рециклирана“ или ограничена анимация от предишни работи, вероятно защото това е по-безопасен метод за качествен продукт, макар че всъщност е по-трудоемък,[15] а не по-евтин.[16][17] Използването на рециклирана анимация от страна на Райтерман се оказа противоречиво в студиото, тъй като аниматорът Милт Кал се оплаква от метода, заявявайки: „Отвращавам се от това – просто ми разбива сърцето, когато видя анимация от Снежанка, използвана в Спасителите. Това ме убива и просто ме смущава до сълзи“.[18] Трябва да се обърне внимание, че това е подобно, но не е същият процес като ротоскопирането.

След Спасителите е планирано да режисира Лисицата и хрътката (1981),[19] но след творчески конфликти със ко-режисьора Арт Стивънс, той е свален от проекта. По-късно Райтерман работи по няколко неразработени анимационни проекта като Catfish Bend, базиран на поредицата от книги на Бен Люсиен Бърман, и Musicana, последващ проект към Фантазия, които той съвместно разработва с художника Мел Шоу. През 1980 г. той разработва адаптация на детския роман Малката метла от Мери Стюарт, но работата е прекратена поради желанието на студиото за амбициозни филми като Черният казан (1985).[20] През следващата година той се пенсионира.[21]

Личен животРедактиране

Роден в Мюнхен, Германска империя, семейството на Райтерман се премества в Америка, когато той е дете. След като посещава Пасадена Джуниър Колидж и за кратко работи като чертожник на Дъглас Еъркрафт, Райтерман се връща към образованието си, започвайки за учи в Чунард Арт Институт, който завършва през 1933 г.[22]

След освобождаването му от военновъздушните сили, той се жени за Джени Мари Макмилан през ноември 1946 г.[23] И тримата синове на Райтерман – Брус, Ричард и Робърт, озвучават герои на Дисни като Маугли в Книга за джунглата, Кристофър Робин в Мечо Пух и меденото дърво и Артур в Мечът в камъка.

На 22 май 1985 г. Райтерман умира при автомобилна катастрофа близо до дома си в Бърбанк, Калифорния, на 75-годишна възраст. Волфганг Райтерман е посмъртно обявен за легенда на Дисни през 1989 г.[24][25]

ФилмографияРедактиране

Година Заглавие Позиция
1934 Funny Little Bunnies Аниматор
The Wise Little Hen
The Goddess of Spring
Servants' Entrance
Two-Gun Mickey
1935 Water Babies
The Band Concert
Music Land
Mickey's Service Station
Cock o' the Walk
Broken Toys
Mickey's Fire Brigade
1936 Elmer Elephant
Moving Day
1937 Снежанка и седемте джуджета
Clock Cleaners
Hawaiian Holiday
The Worm Turns
1938 Donald's Nephews
Polar Trappers
1939 Donald's Cousin Gus
Goofy and Wilbur
1940 Пинокио Режисьор по анимацията
Фантазия Ръководител по анимацията
за сегмента „Пролетно тайнство
Goofy's Glider Аниматор
1941 The Reluctant Dragon
Дъмбо Режисьор по анимацията
The Art of Skiing Аниматор
1942 Бамби Ръководител по анимацията
Поздрави, приятели Аниматор
How to Fish
The Vanishing Private
How to Swim
1947 Fun and Fancy Free Режисьор по анимацията
1949 Приключенията на Икабод и мистър Тоуд
Goofy Gymnastics Аниматор
Tennis Racquet
1950 Пепеляшка Режисьор по анимацията
How to Ride a Horse Аниматор
1951 Алиса в Страната на чудесата Режисьор по анимацията
Cold War Аниматор
1952 Two Gun Goofy
1953 Питър Пан Режисьор по анимацията
Ben and Me Аниматор
1954 Grand Canyonscope
1955 Лейди и Скитника Режисьор по анимацията
A World is Born Аниматор
1957 The Truth About Mother Goose Режисьор
1959 Спящата красавица Режисьор на сцени
Donald in Mathmagic Land
1960 Goliath II Режисьор
1961 Сто и един далматинци
Aquamania
1963 Мечът в камъка
1966 Winnie the Pooh and the Honey Tree
1967 Книга за джунглата
1968 Winnie the Pooh and the Blustery Day
1970 Аристокотките Продуцент и режисьор
1973 Робин Худ
1974 Winnie the Pooh and Tigger Too Продуцент
1977 Многото приключения на Мечо Пух Продуцент и режисьор
Спасителите
1981 Лисицата и хрътката Ко-продуцент
1985 The Walt Disney Comedy and Magic Revue Режисьор – архивни кадри

БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Canemaker, с. 33
  2. Champlin Jr, Charles (August 10, 1981). "The Disney Days of Reitherman". Los Angeles Times. Part VI, p. 4 – via Newspapers.com.
  3. Canemaker, 2001, с. 33
  4. а б Berge, John. De lystige skurkene I Sherwood-skogen. // Donald Duck & Co. De komplette årgangene – 1974 del IV. Oslo, Egmont Kids Media Nordic, 2016. ISBN 978-82-429-5379-7.
  5. Canemaker, 2001, с. 35 – 41
  6. Canemaker, 2001, с. 42
  7. Canemaker, 2001, с. 44
  8. Canemaker, 2001, с. 47
  9. Canemaker, 2001, с. 46−47
  10. Canemaker, 2001, с. 48
  11. Canemaker, 2001, с. 48−49
  12. а б Barrier, 1999, с. 467
  13. Barrier, 2008, с. 276
  14. Canemaker, 2001, с. 51
  15. MacQuarrie, Jim. The Real Truth About Disney's „Recycled Animation“. // June 2, 2015. Посетен на October 30, 2016.
  16. Visser, Nick. Apparently Disney Used To Recycle Animation Scenes, And It's Blowing Our Minds. // May 15, 2015. Посетен на October 30, 2016.
  17. Coggan, Devan. See Just How Often Disney Recycled Animation. // Time. May 15, 2015. Посетен на October 30, 2016.
  18. An interview by Michael Barrier and Milton Gray
  19. Harmetz, Aljean. Disney Incubating New Artists. // The New York Times. July 27, 1978. с. C13. Посетен на September 26, 2018.
  20. Hill, Jim. Where Disney failed, Studio Ponoc succeeds with its debut animated feature, „Mary and the Witch's Flower“. // The Huffington Post. January 17, 2018. Посетен на September 26, 2018.
  21. Canemaker, 2001, с. 53
  22. Canemaker, 2001, с. 32 – 33
  23. Canemaker, 2001, с. 43
  24. Wolfgang Reitherman. // D23. Посетен на January 21, 2016.
  25. Folkart, Burt. Wolfgang Reitherman, 75: Disney Animator Dies in Car Crash. // Los Angeles Times, May 24, 1985. Посетен на October 30, 2016.