Волфдитрих Шнуре

Волфдитрих Шнуре (на немски: Wolfdietrich Schnurre) е германски поет, белетрист, драматург и детски писател, роден във Франкфурт на Майн.

Волфдитрих Шнуре Wolfdietrich Schnurre
Роден	22 август 1920 г. Франкфурт на Майн, Германия
Починал	9 юни 1989 г. Кил, Германия
Професия	писател, поет, белетрист
Националност	Германия
Активен период	1946 – 1989
Жанр	роман, разказ, стихотворение, приказка
Дебютни творби	„Погребението“, разказ (1946)
Известни творби	„Когато татковите мустаци бяха все още рижи“, роман в разкази (1958)
Награди	Федерален орден за заслуги (1981) Награда „Георг Бюхнер“ (1983)
Уебсайт	Страница в IMDb
Волфдитрих Шнуре в Общомедия

Широка известност му донася неговият принос за създаването на „Група 47“, литературно сдружение в Германия на писатели и критици, творили след Втората световна война.

Живот

Волфдитрих Шнуре прекарва първите години от живота си във Франкфурт на Майн. През 1928 г. заедно с баща си – библиотекар и известен орнитолог – се преселва в Берлин. Там постъпва в социалистическо основно училище, а през 1935 г. в хуманитарна гимназия. От 1939 до 1945 г. участва като войник във Втората световна война. След края на войната се завръща от Вестфалия, където е избягал през април 1945 г. Отначало живее в Източен Берлин като наемен редактор в издателство. Когато съветските окупационни органи по културата му забраняват да публикува в западни списания, Шнуре се преселва в Западен Берлин. През следващите години работи като театрален и кинокритик в различни берлински вестници.

Гробът на Волфдитрих Шнуре в Берлин, Целендорф

След 1950 г. е писател на свободна практика. Участва в литературното движение „литература на развалините“. През 1947 г. Волфдитрих Шнуре е съосновател на „Група 47“ и член на ПЕН клуба на ФРГ, а през 1964 г. го напуска в знак на протест срещу мълчанието при издигането на Берлинската стена. През 1964 г. Шнуре се разболява тежко от полиневрит.

През 1965 г. съпругата на писателя се самоубива. През 1966 г. Волфдитрих Шнуре се жени наново и осиновява едно малко момче. През последните години от живота си Шнуре живее в комуна край Кил. След 2010 г. гробът му в берлинския квартал Целендорф е обявен за почетен гроб.

Творчество

Волфдитрих Шнуре е значителен белетрист и лирик в западногерманската следвоенна литература. Наред с многобройни разкази той пише романи, приказки, дневници, стихотворения, радиопиеси, а след средата на 60-те години и книги за деца, които отчасти сам илюстрира. Много известен става циганският му разказ „Йеньо беше мой приятел“ от 1958 г. С него Шнуре нарушава общественото табу, което съществува в Западна Германия чак до 60-те години във връзка с циганския геноцид по времето на националсоциализма. Този разказ писателят също илюстрира сам.

От 1959 г. Волфдитрих Шнуре е член на „Немската академия за език и литература“ в Дармщат.

Краткият му разказ „Погребението“ (1946) е първият текст, четен при срещата на „Група 47“ през септември 1947 г. край Банвалдзе, Бавария.

Библиография

• Das Begräbnis, 1946
• An die Harfner, 1948
• Reusenheben, 1949
• Rettung des deutschen Films, 1950
• Die Rohrdommel ruft jeden Tag, 1950
• Das Manöver, 1952
• Sternstaub und Sänfte, 1953
• Die Blumen des Herrn Albin, 1955
• Kassiber, 1956
• Abendländler, 1967
• Ein folgenschwerer Unglücksfall, 1957
• Protest im Parterre, 1957
• Als Vaters Bart noch rot war, 1958

Когато татковите мустаци бяха все още рижи, Прев. от нем. Вили Брюкнер, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990

• Barfussgeschöpfe, 1958
• Eine Rechnung, die nicht aufgeht, 1958
• Anaximanders Ende, 1958
• Der Verrat, 1958
• Steppenkopp, 1958
• Die Zwerge, 1958
• Die Flucht nach Ägypten, 1958
• Das Los unserer Stadt, 1959
• Man sollte dagegen sein, 1960
• Die Aufzeichnungen des Pudels Ali, 1962
• Berlin – eine Stadt wird geteilt, 1962
• Die Mauer des 13. August, 1962
• Funke im Reisig, 1963
• Die Gläsernen, 1963
• Ohne Einsatz kein Spiel, 1964
• Schreibtisch unter freiem Himmel, 1964
• Die Tat, 1964
• Kalünz ist keine Insel, 1965
• Die Erzählungen, 1966
• Das Schwein, das zurückkam, 1967
• Spreezimmer möbliert, 1967
• Was ich für mein Leben gern tue, 1967
• Die Zwengel, 1967
• Rapport des Verschonten, 1968
• Ein Schneemann für den großen Bruder, 1969 (mit Marina Schnurre)
• Gocko, 1970 (mit Marina Schnurre)
• Richard kehrt zurück, 1970
• Die Sache mit den Meerschweinchen, 1970 (mit Marina Schnurre)
• Schnurre heiter, 1970
• Die Wandlung des Hippipotamos, 1970
• Immer mehr Meerschweinchen, 1971 (mit Marina Schnurre)
• Der Spatz in der Hand, 1971
• Wie der Koala-Bär wieder lachen lernte, 1971 (mit Marina Schnurre)
• Der Meerschweinchendieb, 1972
• Ich frag ja bloß, 1973
• Schnurren und Murren, 1974
• Der wahre Noah, 1974
• Eine schwierige Reparatur, 1976
• Ich brauch dich, 1976
• Klopfzeichen, 1978
• Der Schattenfotograf, 1978
• Erfülltes Dasein, 1979
• Kassiber und neue Gedichte, 1979
• Ein Unglücksfall, 1981
• Gelernt ist gelernt, 1984
• Emil und die Direktiven, 1985
• Mein Leben als Zeitgenosse, 1987
• Zigeunerballade, 1988
• Weihnachts-Schnurren, 1988

Посмъртни издания

• Verkehrszeichen, 1991 (mit Werner Kohn)
• Als Vater sich den Bart abnahm, 1995
• Die Prinzessin kommt um vier, 2000 (mit Rotraut Susanne Berner)
• Kasimir hat einen Vogel, 2000 (mit Manfred Bofinger)
• Doddlmoddl, 2003 (mit Egbert Herfurth)
• Die Maus im Porzellanladen, 2003
• Dreimal zur Welt gekommen. Ausgewählte Erzählungen, 2008
• Die besten Geschenke der Welt. Eine Weihnachtsgeschichte, 2010

Награди и отличия

• 1958: Награда „Младо поколение“ на град Берлин
• 1958: „Награда Имерман“
• 1962: „Награда Георг Макензен“
• 1981: „Федерален орден за заслуги“
• 1982: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
• 1983: „Награда Георг Бюхнер“
• 1989: Културната награда на град Кил

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Волфдитрих Шнуре
• ((de)) Волфдитрих Шнуре в Die LYRIKwelt
• ((de)) От и за Волфдитрих Шнуре в Немската национална библиотека
• ((de)) От и за Волфдитрих Шнуре в Open Library
• ((de)) Волфдитрих Шнуре в Personensuche