Уикипедия

Волф Бирман

Волф Бирман (на немски: Wolf Biermann) е германски поет и певец.

Волф Бирман
Wolf Biermann
Волф Бирман през 2008 г.
Волф Бирман през 2008 г.
Роден15 ноември 1936 г. (87 г.)
Професияпоет, певец
Националност Германия
Жанрстихотворение, песен
Уебсайт
Волф Бирман в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Волф Бирман е роден на 15 ноември 1936 г. в Хамбург в семейството на пристанищен работник-комунист от еврейски произход. През 1943 г. бащата на бъдещия поет умира в концентрационния лагер Аушвиц.

След Втората световна война Волф Бирман се присъединява към пионерската организация. Завършва гимназия в Хамбург и през 1953 г. 17-годишният Бирман по идеологически подбуди се преселва в ГДР.[1]

През годините 1955-1957 изучава икономика в Берлинския Хумболтов университет, но не завършва. Привлечен от театъра, през 1957 г. той се присъединява към Брехтовия „Берлинер ансамбъл“, където в продължение на две години е асистент-режисьор. През 1959 г. се завръща в университета в Берлин и до 1963 г. учи философия и математика.

В университета Бирман започва да пише песни. Първите му опити са вдъхновени от Франсоа Вийон, Брехт и Жорж Брасенс. През 1960 г. публикува първите си песни и стихотворения, а през 1961 г. основава Работнически и студентски театър. Пиесата му по проблема с Берлинската стена е забранена.

Отношенията на поета с властите рязко се влошават. Волф Бирман става непримирим критик на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и ГДР. През 1966 г. му налагат забрана за изяви и публикации. През ноември 1976 г. след официално разрешено концертно турне във ФРГ му отказват завръщането в ГДР и му отнемат гражданството. Този акт на правителството предизвиква широки протести в Източна и Западна Германия. Останал на Запад, Бирман продължава да композира и изпълнява песни.

Стихосбирките на Волф Бирман спадат към най-продаваните творби на немската следвоенна литература. Поетът е отличен с многобройни литературни награди на Западна, а по-късно и на Обединена Германия.

Библиография редактиране

 
Волф Бирман през 1977 г. в Хамбург

Дискография редактиране

  • Wolf Biermann zu Gast bei Wolfgang Neuss, 1965
  • 4 neue Lieder, 1968
  • Chausseestraße 131, 1968
  • Der Biermann kommt, 1970
  • Wolf Biermann, CHILE – Ballade vom Kameramann / Commandante Che Guevara, 1973
  • Warte nicht auf beßre Zeiten, 1973
  • aah – ja!, 1974
  • Liebeslieder, 1975
  • Es gibt ein Leben vor dem Tod, 1976
  • Der Friedensclown, 1977
  • Das geht sein’ sozialistischen Gang, 1977
  • Trotz alledem!, 1978
  • Hälfte des Lebens, 1979
  • Eins in die Fresse, mein Herzblatt, 1980
  • Wir müssen vor Hoffnung verrückt sein, 1982
  • Im Hamburger Federbett, 1983
  • Die Welt ist schön..., 1985
  • Seelengeld, 1986
  • VEBiermann, 1988
  • Gut Kirschenessen. DDR – ça ira!, 1989
  • Nur wer sich ändert, 1991
  • Süßes Leben – Saures Leben, 1996
  • Brecht, Deine Nachgeborenen, 1999
  • Paradies uff Erden – Ein Berliner Bilderbogen, 1999
  • Ermutigung im Steinbruch der Zeit, 2001
  • Großer Gesang vom ausgerotteten jüdischen Volk, Lesung von Yitzak Katzenelson, 2004
  • Das ist die feinste Liebeskunst – Shakespeare-Sonette, 2005
  • Hänschen-klein ging allein..., 2005
  • Heimat – Neue Gedichte, 2006
  • Heimkehr nach Berlin Mitte, 2007
  • in diesem Lande leben wir..., 2011
  • Ach, die erste Liebe..., Mit Pamela Biermann, 2013
  • Warte nicht auf bessre Zeiten! Die Autobiographie

Публикации редактиране

  • Liebesgedichte, 1962
  • Sonnenpferde und Astronauten, 1964
  • Nachrichten von den Liebenden, 1964
  • Die Drahtharfe, 1965
  • Meine Mietskasernenbraut, 1965
  • Berlin, 1965
  • Mit Marx- und Engelszungen. Gedichte, Balladen, Lieder, 1968
  • Der Dra-Dra. Die Große Drachentöterschau in acht Akten mit Musik, 1970
  • Deutschland. Ein Wintermaerchen, 1972
  • Für meine Genossen. Hetzlieder, Gedichte, Balladen, 1972
  • Das Märchen vom kleinen Herrn Moritz, der eine Glatze kriegte, 1972
  • Nachlaß I, 1977
  • Preußischer Ikarus, 1978
  • Das Märchen von dem Mädchen mit dem Holzbein. Ein Bilderbuch von Natascha Ungeheuer, 1979
  • Verdrehte Welt – das seh’ ich gerne. Lieder, Balladen, Gedichte, Prosa, 1982
  • Affenfels und Barrikade, 1986
  • Klartexte im Getümmel. 13 Jahre im Westen, 1990
  • Über das Geld und andere Herzensdinge – Prosaische Versuche über Deutschland, 1991
  • Alle Lieder, 1991
  • Der Sturz des Daedalus oder Eizes für die Eingeborenen der Fidschi-Inseln über den IM Judas Ischariot und den Kuddelmuddel in Deutschland nach dem Golfkrieg, 1992
  • Alle Gedichte, 1995
  • Wie man Verse macht und Lieder. Eine Poetik in acht Gängen, 1997
  • Paradies uff Erden. Ein Berliner Bilderbogen, 1999
  • Die Ausbürgerung. Anfang vom Ende der DDR, 2001
  • Über Deutschland Unter Deutschen, 2002
  • Die Gedichte und Lieder 1960 bis 2001, 2003
  • Eleven Outlined Epitaphs. Elf Entwürfe für meinen Grabspruch, 2003
  • Das ist die feinste Liebeskunst. 40 Shakespeare Sonette, 2004
  • Heimat. Neue Gedichte, 2006
  • Fliegen mit fremden Federn. Nachdichtungen und Adaptionen, 2011
  • Warte nicht auf bessre Zeiten! Die Autobiographie, 2016
  • Im Bernstein der Balladen. Lieder und Gedichte, 2016

Награди и отличия редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Wolf Biermann, Mein Leben ist ein Schelmenroman. Interview von Sven Michaelsen, in: Süddeutsche Zeitung Magazin, 7. Oktober 2016, S. 15.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Волф_Бирман&oldid=11956774“.