Отваря главното меню

Воронежка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 52 216 km2 (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3% от общата площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население). Административен център град Воронеж. Разстояние от Москва до Воронеж 587 km.[2]

Воронежка област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Воронежка област на картата на РусияВоронежка област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 52 216 km²
Население (2017) 2 335 408 души
44,7 души/km²
Административен център Воронеж
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Алексей Гордеев
Часова зона UTC +3
МПС код 36
Воронежка област в Общомедия

Съдържание

Историческа справкаРедактиране

От XVII век югозападната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР Централно-Черноземната област е разделена на Воронежка област и Курска област.

Географска характеристикаРедактиране

Воронежка област е разположена в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Белгородска и Курска област, на север – с Липецка и Тамбовска област, на североизток – със Саратовска област, на изток – с Волгоградска област, на юг – с Ростовска област и на югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 52 216 km2 (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3%).[3]

Воронежка област се намира в централната част на Източноевропейската равнина, от двете страни на средното течение на река Дон. Западната част на областта се заема от Средноруското възвишение, което е силно разчленено от долините на реките, дълбоки и сухи оврази и ниски (височина 220 – 260 m) гърбици между тях. Източната част обхваща части от обширната Окско-Донска равнина (височина 80 – 178 m) и Калачкото възвишение на югоизток с височина до 234 m със силно изразен ерозионен релеф.[3]

Климатът на областта е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10,5 °C на север до -8,5 °C на юг, средна юлска съответно 19,6 °C и 21,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 550 – 560 mm на северозапад до 425 – 435 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) от 190 дни на север до 200 дни на юг. Дните със средна температура над 0 °C е 138 – 148 дни.[3]

Във Воронежка област има около 1200 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 9 700 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главната река в областта е Дон, протичаща през нея от север на юг в западната ѝ част. основни притоци на Дон са реките: леви – Воронеж, Битюг, Осеред; десни – Ведуга, Девица, Потудан, Тихая Сосна, Черна Калитва. На североизток протича река Хопьор с десния си приток Ворона, вливаща се в Дон извън пределите на областта. Донският водосборен басейн на територията на областта е асиметричен както по площ, така и по разчлененост на хидрографската мрежа, като водосборната площ на левите притоци значително превишава тази на десните. Голяма част от реките са маловозни и се използват основно за местно водоснабдяване, а много от тях под въздействието на антропогенни фактори са се превърнали във временни водотоци. Подхранвенето на реките е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, когато преминава около 80% от годишния отток, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[4]

В областта има около 4500 естествени и изкуствени езера с обща площ около 300 km2, като само 570 от тях са площ над 10 дка. Почти всички естествени езера са крайречни, а по ниските гърбици между долините на реките се срещат и карстови езера. Най-голямото естествено езеро във Воронежка област е Илмен (4,2 km2), разположено в източната ѝ част, в заливната тераса на река Хопьор. Най-големият изкуствен водоем е Воронежкото водохранилище, изградено на река Воронеж.[4]

Северната част на областта лежи в южните предели на лесостепната зона и е покрита с излужени и типични черноземни почви, а южната част попада в пределите на степната зона и е заета от обикновени и южни черноземни почви. Около 10% от територията на Воронежка област е заета от гори, като те са разположени основно по долините на по-големите реки. Животинския свят е представен от вълк, лисица, енотовидно куче, заек и др.[3]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2017 г. населението на Воронежка област е наброямало 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население).

Етнически състав: руснаци 95,5%, украинци 1,9%, арменци 0,5%, цигани 0,2%, други 1,9%.

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Воронежка област

В административно-териториално отношение Воронежка област се дели на 3 областни градски окръга, 31 муниципални района, 15 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Борисоглебск, Воронеж и Нововоронеж) и 12 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Воронежка област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Воронеж
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Борисоглебск 1 371 74 154 гр. Борисоглебск 62 669 320
Воронеж 597 1 039 801 гр. Воронеж 1 039 801
Нововоронеж 46 31 607 гр. Нововоронеж 31 607 55
Муниципални райони
1.Аннински 1 966 39 715 сгт Анна 16 438 130
2.Бобровски 2 233 50 518 гр. Бобров 20 605 148
3.Богучарски 2 180 36 840 гр. Богучар 11 295 339
4.Бутурлиновски 1 802 46 609 гр. Бутурлиновка 24 670 242 Нижни Кисляй
5.Верхнемамонски 1 345 18 982 с. Верхни Мамон 7 699 362
6.Верхнехавски 1 253 24 406 с. Верхная Хава 8 154 67
7.Воробьовски 1 236 16 290 гр. с. Воробьовка 3 905 228
8.Грибановски 2 016 30 479 сгт Грибановски 15 040 307
9.Калачевски 2 106 52 606 гр. Калач 19 035 294
10.Каменски 999 18 417 сгт Каменка 8 375 143
11.Кантемировски 2 348 34 620 сгт Кантемировка 11 060 279
12.Каширски 1 060 24 005 с. Каширское 4 342 50
13.Лискински 2 033 100 088 гр. Лиски 54 184 98 Давидовка
14.Нижнедевицки 1 196 18 515 с. Нижнедевицк 5 839 85
15.Новоусмански 1 252 81 985 с. Новая Усман 29 270 14
16.Новохопьорски 2 334 38 018 гр. Новохопьорск 6 188 270 Елан-Коленовски, Новохопьорски
17.Олховатски 1 045 22 920 сгт Олховатка 3 416 241
18.Острогожски 1 711 58 536 гр. Острогожск 32 714 142
19.Павловски 1 886 55 332 гр. Павловск 25 047 226
20.Панински 1 392 25 875 сгт Панино 6 129 99 Перелешински
21.Петропавловски 1 644 17 471 с. Петропавловка 5 250 336
22.Поворински 1 077 32 258 гр. Поворино 17 095 321
23.Подгоренски 1 568 24 674 сгт Подгоренски 5 758 189
24.Рамонски 1 281 33 249 сгт Рамон 8 404 60
25.Репевски 934 15 810 с. Репевка 5 448 194
26.Россошански 2 372 93 348 гр. Россош 62 884 214
27.Семилукски 1 582 67 786 гр. Семилуки 26 797 11 Латная, Стрелица
28.Таловски 1 910 38 549 сгт Таловая 11 485 197
29.Терновски 1 391 19 120 с. Терновка 5 671 269
30.Хохолски 1 451 29 728 сгт Хохолски 7 575 42
31.Ертилски 1 458 23 097 гр. Ертил 10 410 225

Селско стопанствоРедактиране

Отглеждат се зърнени и фуражни култури, кар­то­фи, зеленчуци, едър рогат добитък, птици. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 3311[5] 2985,5[6] 2725,3 2319,1[6] 2147,9[7] 2336,6 2590,5[7]

ИзточнициРедактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Воронежка област (Воронежская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. Атлас на Воронежска област
  3. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Воронежка област
  4. а б ((ru)) «Вода России» – Воронежка област
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Воронежской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.