Воронежка област
Воронежка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 52 216 km2 (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3% от общата площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население). Административен център град Воронеж. Разстояние от Москва до Воронеж 587 km.[2]
Воронежка област | |
Субект на Руската федерация | |
Воронежка област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Воронеж |
Площ | 52 216 km² |
Население | 2 335 408 души (2017) 44,7 души/km² |
Адм. център | Воронеж |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Алексей Гордеев |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 36 |
Официален сайт | www.govvrn.ru |
Воронежка област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеОт XVII век югозападната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР Централно-Черноземната област е разделена на Воронежка област и Курска област.
Географска характеристика
редактиранеВоронежка област е разположена в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Белгородска и Курска област, на север – с Липецка и Тамбовска област, на североизток – със Саратовска област, на изток – с Волгоградска област, на юг – с Ростовска област и на югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 52 216 km2 (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3%).[3]
Воронежка област се намира в централната част на Източноевропейската равнина, от двете страни на средното течение на река Дон. Западната част на областта се заема от Средноруското възвишение, което е силно разчленено от долините на реките, дълбоки и сухи оврази и ниски (височина 220 – 260 m) гърбици между тях. Източната част обхваща части от обширната Окско-Донска равнина (височина 80 – 178 m) и Калачкото възвишение на югоизток с височина до 234 m със силно изразен ерозионен релеф.[3]
Климатът на областта е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10,5 °C на север до -8,5 °C на юг, средна юлска съответно 19,6 °C и 21,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 550 – 560 mm на северозапад до 425 – 435 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) от 190 дни на север до 200 дни на юг. Дните със средна температура над 0 °C е 138 – 148 дни.[3]
Във Воронежка област има около 1200 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 9700 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главната река в областта е Дон, протичаща през нея от север на юг в западната ѝ част. основни притоци на Дон са реките: леви – Воронеж, Битюг, Осеред; десни – Ведуга, Девица, Потудан, Тихая Сосна, Черна Калитва. На североизток протича река Хопьор с десния си приток Ворона, вливаща се в Дон извън пределите на областта. Донският водосборен басейн на територията на областта е асиметричен както по площ, така и по разчлененост на хидрографската мрежа, като водосборната площ на левите притоци значително превишава тази на десните. Голяма част от реките са маловозни и се използват основно за местно водоснабдяване, а много от тях под въздействието на антропогенни фактори са се превърнали във временни водотоци. Подхранвенето на реките е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, когато преминава около 80% от годишния отток, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[4]
В областта има около 4500 естествени и изкуствени езера с обща площ около 300 km2, като само 570 от тях са площ над 10 дка. Почти всички естествени езера са крайречни, а по ниските гърбици между долините на реките се срещат и карстови езера. Най-голямото естествено езеро във Воронежка област е Илмен (4,2 km2), разположено в източната ѝ част, в заливната тераса на река Хопьор. Най-големият изкуствен водоем е Воронежкото водохранилище, изградено на река Воронеж.[4]
Северната част на областта лежи в южните предели на лесостепната зона и е покрита с излужени и типични черноземни почви, а южната част попада в пределите на степната зона и е заета от обикновени и южни черноземни почви. Около 10% от територията на Воронежка област е заета от гори, като те са разположени основно по долините на по-големите реки. Животинския свят е представен от вълк, лисица, енотовидно куче, заек и др.[3]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. населението на Воронежка област е наброямало 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население).
Етнически състав: руснаци 95,5%, украинци 1,9%, арменци 0,5%, цигани 0,2%, други 1,9%.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Воронежка област се дели на 3 областни градски окръга, 31 муниципални района, 15 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Борисоглебск, Воронеж и Нововоронеж) и 12 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Воронеж (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
Борисоглебск | 1371 | 74 154 | гр. Борисоглебск | 62 669 | 320 | |
Воронеж | 597 | 1 039 801 | гр. Воронеж | 1 039 801 | ||
Нововоронеж | 46 | 31 607 | гр. Нововоронеж | 31 607 | 55 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Аннински | 1966 | 39 715 | сгт Анна | 16 438 | 130 | |
2. Бобровски | 2233 | 50 518 | гр. Бобров | 20 605 | 148 | |
3. Богучарски | 2180 | 36 840 | гр. Богучар | 11 295 | 339 | |
4. Бутурлиновски | 1802 | 46 609 | гр. Бутурлиновка | 24 670 | 242 | Нижни Кисляй |
5. Верхнемамонски | 1345 | 18 982 | с. Верхни Мамон | 7699 | 362 | |
6. Верхнехавски | 1253 | 24 406 | с. Верхная Хава | 8154 | 67 | |
7. Воробьовски | 1236 | 16 290 | гр. с. Воробьовка | 3905 | 228 | |
8. Грибановски | 2016 | 30 479 | сгт Грибановски | 15 040 | 307 | |
9. Калачевски | 2106 | 52 606 | гр. Калач | 19 035 | 294 | |
10. Каменски | 999 | 18 417 | сгт Каменка | 8375 | 143 | |
11. Кантемировски | 2348 | 34 620 | сгт Кантемировка | 11 060 | 279 | |
12. Каширски | 1060 | 24 005 | с. Каширское | 4342 | 50 | |
13. Лискински | 2033 | 100 088 | гр. Лиски | 54 184 | 98 | Давидовка |
14. Нижнедевицки | 1196 | 18 515 | с. Нижнедевицк | 5839 | 85 | |
15. Новоусмански | 1252 | 81 985 | с. Новая Усман | 29 270 | 14 | |
16. Новохопьорски | 2334 | 38 018 | гр. Новохопьорск | 6188 | 270 | Елан-Коленовски, Новохопьорски |
17. Олховатски | 1045 | 22 920 | сгт Олховатка | 3416 | 241 | |
18. Острогожки | 1711 | 58 536 | гр. Острогожск | 32 714 | 142 | |
19. Павловски | 1886 | 55 332 | гр. Павловск | 25 047 | 226 | |
20. Панински | 1392 | 25 875 | сгт Панино | 6129 | 99 | Перелешински |
21. Петропавловски | 1644 | 17 471 | с. Петропавловка | 5250 | 336 | |
22. Поворински | 1077 | 32 258 | гр. Поворино | 17 095 | 321 | |
23. Подгоренски | 1568 | 24 674 | сгт Подгоренски | 5758 | 189 | |
24. Рамонски | 1281 | 33 249 | сгт Рамон | 8404 | 60 | |
25. Репевски | 934 | 15 810 | с. Репевка | 5448 | 194 | |
26. Россошански | 2372 | 93 348 | гр. Россош | 62 884 | 214 | |
27. Семилукски | 1582 | 67 786 | гр. Семилуки | 26 797 | 11 | Латная, Стрелица |
28. Таловски | 1910 | 38 549 | сгт Таловая | 11 485 | 197 | |
29. Терновски | 1391 | 19 120 | с. Терновка | 5671 | 269 | |
30. Хохолски | 1451 | 29 728 | сгт Хохолски | 7575 | 42 | |
31. Ертилски | 1458 | 23 097 | гр. Ертил | 10 410 | 225 |
Селско стопанство
редактиранеОтглеждат се зърнени и фуражни култури, картофи, зеленчуци, едър рогат добитък, птици. Развито е пчеларството.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 3311[5] | 2985,5[6] | 2725,3 | 2319,1[6] | 2147,9[7] | 2336,6 | 2590,5[7] |
Източници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Воронежка област (Воронежская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ Атлас на Воронежка област
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Воронежка област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Воронежка област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Официален сайт на Воронежка област Архив на оригинала от 2008-05-06 в Wayback Machine.
- ((ru)) Информационен портал на Воронежка област
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Воронежской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |