Воскохори или Чобанли (на гръцки: Βοσκοχώρι, катаревуса Βοσκοχώριον, Воскохорион, до 1927 година Τσιομπανλή, Чубанли или Τσοπουλή, Цопули[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Воскохори
Βοσκοχώρι
— село —
Гърция
40.3803° с. ш. 22.0056° и. д.
Воскохори
Западна Македония
40.3803° с. ш. 22.0056° и. д.
Воскохори
Кожанско
40.3803° с. ш. 22.0056° и. д.
Воскохори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина770 m
Население85 души (2021 г.)
Пощенски код501 00

География

редактиране

Воскохори е разположено североизточно от Кожани, на 770 m надморска височина,[2] в югозападните склонове на Каракамен (Вермио).[3]

Край селото е открита раннохристиянска базилика.[4]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Чобанли турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Чобанли, Кожанска каза, има 216 турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чобанли е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 49 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Чобанли (Τζουμπανλή), Кожанска каза, живеят 275 турци.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Τσομπανλή) има 360 жители.[8] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци туркофони, бежанци от Турция.[2] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 64 семейства и 260 жители бежанци.[9]

През 1927 година името на селото е сменено на Воскохори.[2]

Населението традиционно произвежда тютюн, жито, овошки и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Велвендо на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цаири[3] Τσαΐρι Ράχη Ливади Λιβάδι[10] връх в Каракамен на СИ от Воскохори[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 360[2] 400[2] 283[2] 423[2] 403[2] 314[2] 208[2] 204[2] 258[2] 169 120 85
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 331. (на македонска литературна норма)
  3. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 19 януари 2015.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)