Воскохори или Чобанли (на гръцки: Βοσκοχώρι, катаревуса Βοσκοχώριον, Воскохорион, до 1927 Τσιομπανλή, Чубанли или Τσοπουλή, Цопули[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 г. във Воскохори са регистрирани 169 души.

Воскохори
Βοσκοχώρι
— село —
Гърция
40.3803° с. ш. 22.0056° и. д.
Воскохори
Западна Македония
40.3803° с. ш. 22.0056° и. д.
Воскохори
Кожанско
40.3803° с. ш. 22.0056° и. д.
Воскохори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина728 m
Население85 души (2021 г.)
Пощенски код501 00

География редактиране

Воскохори е разположено североизточно от Кожани, в югозападните склонове на Каракамен (Вермио).

История редактиране

Край селото е открита раннохристиянска базилика.[2]

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Чобанли турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Чобанли, Кожанска каза, има 216 турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чобанли е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 49 къщи.[4]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Чобанли (Τζουμπανλή) живеят 275 турци.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Τσομπανλή) има 360 жители.[6] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 64 семейства и 260 жители бежанци.[7]

През 1927 година името на селото е сменено на Воскохори.

Прекръстени с официален указ местности в община Велвендо на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цаири[8] Τσαΐρι Ράχη Ливади Λιβάδι[9] връх в Каракамен на СИ от Воскохори[8]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 19 януари 2015.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)