Уикипедия

Врабча

селище в България
Тази статия е за селото в Трънско. За улицата в София вижте Врабча (улица). За бившето село в Пиринска Македония вижте Врабча (Пирин).

Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Цариброд, Пиротски окръг.

Врабча
Панорамен изглед към Врабча
Панорамен изглед към Врабча
България
42.8659° с. ш. 22.7075° и. д.
Врабча
Област Перник
42.8659° с. ш. 22.7075° и. д.
Врабча
Общи данни
Население21 души[1] (15 март 2024 г.)
1,64 души/km²
Землище12,903 km²
Надм. височина883 m
Пощ. код2470
Тел. код07733
МПС кодРК
ЕКАТТЕ12139
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   – кмет		Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Врабча в Общомедия
Врабча
Врапча/Vrapča
42.8659° с. ш. 22.7075° и. д.
Врабча
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина930 m
Население12 души (2002)
Пощенски код2470
Телефонен код017
Врабча в Общомедия

География редактиране

Село Врабча се намира в планината Гребен, гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 km от София и на 10 km от Трън. Непосредствено преди селото по пътя от Трън има малък водопад. Съвсем близо се намира връх Драговски камък, където е имало крепост.

История редактиране

Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното Средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д.[2] В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.[3]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Врабче е отбелязано като село с 16 домакинства и един неженен жител.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Върабча с 28 джизие ханета (домакинства).[5] Отбелязвано е също и като Вирабеч (Врабец) в 1453 г., Вирабчу (Вирабчо) в 1576 г., Вирабча в 1624 г.,[6][7][8] Врабча в 1451 г.,[9] Врабча в 1878 г.[10] Населението във Врабча по време на османското владичество винаги е било изключително българско и в него и околностите му никога не е имало турски конак.[11]

На 30 декември 1877 година в с. Врабча капитан Симо Соколов обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през Стара планина.

По време на Балканската война в 1912 година 2-ма души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Във Войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 48 местни жители}}[13]

През 1907 година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В 1933 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 44 члена, а животновъдната – 21.[14]

Население редактиране

В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:

„ „с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“[15] “

През 1985 година тази част от селото, която се намира в България, има 112 жители.[16]

Културни и природни забележителности редактиране

Селото се намира на изключително красиво място. Макар да е доста обезлюдено, като площ то обхваща немалка територия, тъй като къщите са разпръснати на относително големи разстояния помежду си – нещо, което е характерно за целия Трънски район. В селото и околностите му са намирани и все още се намират червени плочки, за които се смята, че са от римски храм.

Църквата на Врабча се намира в западната централна част на селото. Тя е изградена на мястото на по-стара църква, изгорена два пъти от турците. Носела е името на свети Георги и се предполага, че е строена по времето на цар Константин Тих през XIII век [17], а е преустроена около 1690 г.[18] През 20 век по неизвестни причини един свещеник я преименува на свети Димитър. В двора ѝ има вековно дърво и чешма.[3] Според преданието, когато открили старата църква, тя била затрупана с пръст и върху нея растели здравец и люляк.[18] Вероятно е била затрупана, за да я опазят от поругаване от турците.

През зимата в домовете са обичайните семейни компании и не се мяркат много външни хора, тъй като селото е високо в планината и е труднодостъпно. Неповторимите планински пейзажи, ливадите с уханни цветя, Врабчанският водопад, който замръзва през зимата, и множеството скали наоколо превръщат селото в чудесно място за екскурзии. Самият водопад се пада вляво от шосето, водещо към селото, в ниското покрай Врабчанската река, където има също нещо като скален тунел, изкопан от реката, и карстов извор, както и кът за пикник и барбекю, поддържан от местните хора. В покрайнините на водопада има и множество пещери, идеално място за алпинисти.

Врабча е изходен пункт за посещението на още няколко природни забележителности в близост:

  • връх Драговски камик (1118 m) с останките от стара крепост
  • Бежанската пещера под връх Драговски камик
  • връх Стакев камик (1051 m), където вероятно също е имало древно скално светилище
  • Светилище Гарванов камик (1008 m)
  • Късноантична и средновековна крепост Градище на връх Градище (1093 m)

Просветна дейност редактиране

В селото се открива килийно училище още в XVII век.[19] В 1874 г. е открито и светско, но тъй като е много малко и не може да побере децата, се е преподавало също и в частни къщи – Дживджиловата, Тасевата, Маревата и др. През 1921 г. е открита и прогимназията.[13] Сегашното училище „Поручик Стоян Т. Банов“ е изградено през 1942 г. от предприемача Тодор Лумин.[20] Поради липса на ученици прогимназията е закрита през 1968 г.[21]

Фамилни срещи редактиране

Всяка година в началото на септември има голяма фамилна среща на Симовите – род, произхождащ от село Врабча.

Галерия редактиране

  •  
    Врабча
  •  
    Околностите на Врабча
  •  
    Врабча
  •  
    Къща в селото

Други редактиране

Залив Врабча на остров Хейуд, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Врабча.[22]

Личности редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.
  3. ↑ а б Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
  4. ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 180.
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295
  6. ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.384
  7. ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
  8. ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  9. ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.364
  10. ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  11. ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.27, ISBN 978-954-319-260-1
  12. ↑ {{МОО|835
  13. ↑ а б Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 70 – 71
  14. ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия)
  15. ↑ Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241
  16. ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 63
  17. ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.37, ISBN 978-954-319-260-1
  18. ↑ а б Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.12, ISBN 978-954-91977-2-3, 2007 г.
  19. ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.47, ISBN 978-954-319-260-1
  20. ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.50, ISBN 978-954-319-260-1
  21. ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.55, ISBN 978-954-319-260-1
  22. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vrabcha Cove.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Врабча&oldid=12202377“.