Врабча

село в община Трън, обл. Перник
Тази статия е за селото в Трънско. За улицата в София вижте Врабча (улица). За бившето село в Пиринска Македония вижте Врабча (Пирин).

Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Цариброд, Пиротски окръг.

Врабча
Панорамен изглед към Врабча
Панорамен изглед към Врабча
България
42.8659° с. ш. 22.7075° и. д.
Врабча
Област Перник
42.8659° с. ш. 22.7075° и. д.
Врабча
Общи данни
Население21 души[1] (15 март 2024 г.)
1,64 души/km²
Землище12,903 km²
Надм. височина883 m
Пощ. код2470
Тел. код07733
МПС кодРК
ЕКАТТЕ12139
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Врабча в Общомедия
Врабча
Врапча/Vrapča
42.8659° с. ш. 22.7075° и. д.
Врабча
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина930 m
Население12 души (2002)
Пощенски код2470
Телефонен код017
Врабча в Общомедия

География

редактиране

Село Врабча се намира в планината Гребен, гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 km от София и на 10 km от Трън. Непосредствено преди селото по пътя от Трън има малък водопад. Съвсем близо се намира връх Драговски камък, където е имало крепост.

Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното Средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д.[2] В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.[3]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Врабче е отбелязано като село с 16 домакинства и един неженен жител.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Върабча с 28 джизие ханета (домакинства).[5] Отбелязвано е също и като Вирабеч (Врабец) в 1453 г., Вирабчу (Вирабчо) в 1576 г., Вирабча в 1624 г.,[6][7][8] Врабча в 1451 г.,[9] Врабча в 1878 г.[10] Населението във Врабча по време на османското владичество винаги е било изключително българско и в него и околностите му никога не е имало турски конак.[11]

На 30 декември 1877 година в с. Врабча капитан Симо Соколов обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през Стара планина.

По време на Балканската война в 1912 година 2-ма души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Във Войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 48 местни жители}}[13]

През 1907 година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В 1933 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 44 членове, а животновъдната – 21.[14]

Население

редактиране

В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:

„с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“[15]

През 1985 година тази част от селото, която се намира в България, има 112 жители.[16]

Културни и природни забележителности

редактиране

Селото се намира на изключително красиво място. Макар да е доста обезлюдено, като площ то обхваща немалка територия, тъй като къщите са разпръснати на относително големи разстояния помежду си – нещо, което е характерно за целия Трънски район. В селото и околностите му са намирани и все още се намират червени плочки, за които се смята, че са от римски храм.

Църквата на Врабча се намира в западната централна част на селото. Тя е изградена на мястото на по-стара църква, изгорена два пъти от турците. Носела е името на свети Георги и се предполага, че е строена по времето на цар Константин Тих през XIII век [17], а е преустроена около 1690 г.[18] През 20 век по неизвестни причини един свещеник я преименува на свети Димитър. В двора ѝ има вековно дърво и чешма.[3] Според преданието, когато открили старата църква, тя била затрупана с пръст и върху нея растели здравец и люляк.[18] Вероятно е била затрупана, за да я опазят от поругаване от турците.

През зимата в домовете са обичайните семейни компании и не се мяркат много външни хора, тъй като селото е високо в планината и е труднодостъпно. Неповторимите планински пейзажи, ливадите с уханни цветя, Врабчанският водопад, който замръзва през зимата, и множеството скали наоколо превръщат селото в чудесно място за екскурзии. Самият водопад се пада вляво от шосето, водещо към селото, в ниското покрай Врабчанската река, където има също нещо като скален тунел, изкопан от реката, и карстов извор, както и кът за пикник и барбекю, поддържан от местните хора. В покрайнините на водопада има и множество пещери, идеално място за алпинисти.

Врабча е изходен пункт за посещението на още няколко природни забележителности в близост:

  • връх Драговски камик (1118 m) с останките от стара крепост
  • Бежанската пещера под връх Драговски камик
  • връх Стакев камик (1051 m), където вероятно също е имало древно скално светилище
  • Светилище Гарванов камик (1008 m)
  • Късноантична и средновековна крепост Градище на връх Градище (1093 m)

Просветна дейност

редактиране

В селото се открива килийно училище още в XVII век.[19] В 1874 г. е открито и светско, но тъй като е много малко и не може да побере децата, се е преподавало също и в частни къщи – Дживджиловата, Тасевата, Маревата и др. През 1921 г. е открита и прогимназията.[13] Сегашното училище „Поручик Стоян Т. Банов“ е изградено през 1942 г. от предприемача Тодор Лумин.[20] Поради липса на ученици прогимназията е закрита през 1968 г.[21]

Фамилни срещи

редактиране

Всяка година в началото на септември има голяма фамилна среща на Симовите – род, произхождащ от село Врабча.

Залив Врабча на остров Хейуд, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Врабча.[22]

Личности

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.
  3. а б Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
  4. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 180.
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295
  6. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.384
  7. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
  8. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  9. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.364
  10. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  11. Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.27, ISBN 978-954-319-260-1
  12. {{МОО|835
  13. а б Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 70 – 71
  14. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия)
  15. Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241
  16. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 63
  17. Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.37, ISBN 978-954-319-260-1
  18. а б Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.12, ISBN 978-954-91977-2-3, 2007 г.
  19. Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.47, ISBN 978-954-319-260-1
  20. Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.50, ISBN 978-954-319-260-1
  21. Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.55, ISBN 978-954-319-260-1
  22. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vrabcha Cove.