Врабчище

селище в Северна Македония

Врабчище или Врабчища (на македонска литературна норма: Врапчиште; на албански: Vrapçishti, Врапчищи) е село в Северна Македония, център на община Врабчище.

Врабчище
Врапчиште
— село —
      
Герб
Панорамна гледка към селото Врабчище
Панорамна гледка към селото Врабчище
41.8337° с. ш. 20.8851° и. д.
Врабчище
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаВрабчище
Географска областГорни Полог
Надм. височина537 m
Население4874 души (2002)
Пощенски код1238
Врабчище в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар (масива Враца).

В края на XIX век Врабчище е голямо предимно мюсюлманско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Врапчища има 350 жители българи християни, 1300 турци, 165 арнаути мохамедани и 50 цигани.[1]

Между 1896 и 1900 година християните в селото преминават под върховенството на Българската екзархия.[2] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Врабчица има 344 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Врапчища е център на Галатска община в Горноположкия срез с 4 села и има 394 къщи с 2120 жители българи, турци, албанци и цигани.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 4874 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 172
албанци 1777
турци 2899
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 26

Личности

редактиране
Родени във Врабчище
 
Сградата на община Врапчище
 
Църквата „Свети Атанасий Велики" главната селска църква
 
Общ изглед на църквата
 
Фреска над главната порта
 
Общ изглед на църквата „Свети Димитър" гробищен храм
 
Изглед към апсидата
 
Фреска над главната порта
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  2. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29