Врабчище

селище в Република Македония

Врабчище или Врабчища (на македонска литературна норма: Врапчиште; на албански: Vrapçishti, Врапчищи) е село в Северна Македония, център на Община Врабчище.

Врабчище
Врапчиште
— село —
      
Герб
Средна и Али ефенди джамия във Врабчище
Средна и Али ефенди джамия във Врабчище
North Macedonia relief location map.jpg
41.8337° с. ш. 20.8851° и. д.
Врабчище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Врабчище
Географска област Горни Полог
Надм. височина 537 m
Население 4874 души (2002)
Пощенски код 1238
Врабчище в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 4 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар (масива Враца).

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Врабчище е голямо предимно мюсюлманско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Врапчища има 350 жители българи християни, 1300 турци, 165 арнаути мохамедани и 50 цигани.[1]

Между 1896-1900 година християните в селото преминават под върховенството на Българската екзархия[2]. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Врабчица има 344 българи екзархисти.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 4 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Врапчища е център на Галатска община в Горноположкия срез с 4 села и има 394 къщи с 2120 жители българи, турци, албанци и цигани.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 4874 жители.[6]

 
„Свети Димитър“
Националност Всичко
македонци 172
албанци 1777
турци 2899
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 26

ЛичностиРедактиране

 
„Свети Илия“
Родени във Врабчище

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 213.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 124-125.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
  5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29