Вранещица (на македонска литературна норма: Вранештица) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Вранещица
Вранештица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.4458° с. ш. 21.0267° и. д.
Вранещица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 660 m
Население 439 души (2002)
Пощенски код 6258
Вранещица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Кичевската котловина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).

ИсторияРедактиране

 
Вранешничкият апостол, среднобългарски ръкопис от XIII век, открит във Вранещица

В XIX век Вранещица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI век, „Свети Илия“ е с няколко години по-късна, а „Свети Никола“ е от 1861 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Вранещица (Vranéschtitza) е посочено като село с 84 домакинства с 290 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вранещица живеят 750 българи-християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранещица има 960 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Вранещица[5]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
119 111 151 49 200 165 274 439

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вранещица като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители – 437 македонци и 1 сърбин.[8]

От 1996 до 2013 година селото е център на община Вранещица.

ЛичностиРедактиране

 
Тома Николов.
Родени във Вранещица
  •   Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Димитър Калевски (1878 – 1958), български революционер
  •   Евгени Попсимеонов (1872 – ?), български революционер
  •   Кръсто Георгиев Скура, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[9]
  •   Методи Стойков, български революционер от ВМОРО, кичевски войвода[10]
  •   Никола Трайков (1888 – 1963), български революционер, дипломат, историк, журналист и библиограф
  •   Нове Тарунаров, български революционер, вуйчо на Иван Шумков, в 1869 година е член на Крушевската конспирация[11]
  •   архимандрит Софроний (1840 – 1911), български духовник, игумен на манастира Пречиста
  •   Светозар Георгиев (1882 - ?), български революционер от ВМОРО
  •   Стойко Трайков Нарев (1876 - 1941), български общественик, деец на македонската емиграция, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев[12]
  •   Тома Николов (1861 – 1946), български духовник и революционер
  •   Трайко Ковачев, български революционер, кичевски войвода на ВМОРО[13]
  •   Христо Сърбаков, български революционер, деец на ВМОРО, брат на Ванчо Сърбаков
  •   Яне Скаев (Скайов), (1865 – ?) български революционер, член на Битолския околийски комитет на ВМОРО
Свързани с Вранещица

БележкиРедактиране

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
  11. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Май 1932. с. 10.
  12. Парцел 129. // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 79.