Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

Вра̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Враня
Общи данни
Население 116 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,939 km²
Надм. височина 230 m
Пощ. код 2830
Тел. код 07438
МПС код Е
ЕКАТТЕ 12200
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

ИсторияРедактиране

 
Списък на убити българи във Враня в 1906 г.

През XIX век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи.[1]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Враня, на СИ от Валовища 4 часа. Околност ридеста и плодородна. Има църква и училище. Четат смесено. 120 къщи българе.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни.[3] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Редовни събитияРедактиране

Ежегодният събор на селото е в неделята преди църковния празник Свети дух.

ЛичностиРедактиране

Родени във Враня
  •   Атанас Спасов (Таската Серски) (1878 – 1923), български революционер;
  •   Георги Поцков (1883 – 1938), български революционер;
  •   Мицо Врански (Мицо Стоянов) (1866 – 1908), български революционер;
  •   инж. Георги Куков, главен проектант на ПАВЕЦ "Чаира";
  •   арх. Йорданка Поцкова, главен проектант на сградата на Военно медицинска академия – София;

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  2. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 860.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 192-193.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.