Тази статия е за село Вратца. За град Враца вижте Враца.

Вратца е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Вратца
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Общи данни
Население250 души[1] (15 декември 2023 г.)
13,8 души/km²
Землище18,103 km²
Надм. височина860 m
Пощ. код2575
Тел. код07923
МПС кодКН
ЕКАТТЕ48355
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Вратца в Общомедия

География редактиране

Село Вратца се намира в планински район, в западната част на Кюстендилската котловина, в северните склонове на планината Осогово и южно от планината Лисец, на шосето КюстендилСкопие, на 7 км западно от гр. Кюстендил.

Махали: Бърдото, Илчовска, Терзинска, Ливадска, Карчова, Атовска.

Климат – умерен, преходно-континентален.

До 1947 г. селото се нарича Вратца. През 1950 г. е преименувано на Мирово. През 1993 г. е върнато старото име на селото – Вратца.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Жиленци (1883-1887), община Гърляно (1887-1889), община Жиленци (1889-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население редактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010 2016
Население 543 707 774 920 874 761 618 491 417 355 281 221 202

История редактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Предполага се, че е основано от преселници от Македония в края на XVIII век. През 1866 г. в селото има 62 домакинства и 456 жители.

В края на XIX век селото има 16 922 декара землище, от които 11 232 дка гори, 4097 дка ниви, 1550 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 2280 овце, 561 говеда, 1139 кози и 115 коня. Основен поминък на селяните е дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са каменоделството и др. домашни занаяти. В селото има 8 воденици.

През 1910 г. е построена църквата „Свети Димитър“.

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Училище в селото има още от 1868 г. През 1936 г. е построено ново училище.

През 1944 г. е учредена кооперация „Осогово“, която през 1952 г. преминава към „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1952) и водоснабдено (1972). Открити са смесен магазин, фелдшерски здравен пункт, селото е благоустроено.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

  • Църква „Свети Димитър“ (1910 г.)
  • Паметна плоча в местността „Дервено“, поставена на 25 април 1981 г. по повод залесяването на 500 000 дка нови гори в Кюстендилски окръг.

Религии редактиране

Село Вратца принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития редактиране

  • Събор на първия ден на Великден
  • Курбан на Св. Дух,
  • Курбан на Св. Димитрий

Отдих и туризъм редактиране

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 322 – 326
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 34 – 39

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 405.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.