Отваря главното меню

Вратца е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Вратца
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Вход на Вратца по шосето E871 Кюстендил-Скопие
Общи данни
Население 204 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,103 km²
Надм. височина 860 m
Пощ. код 2575
Тел. код 07923
МПС код КН
ЕКАТТЕ 48355
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Вратца в Общомедия
Ако търсите информация за град Враца вижте тук.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Вратца се намира в планински район, в западната част на Кюстендилската котловина, в северните склонове на планината Осогово и южно от планината Лисец, на шосето Кюстендил - Скопие, на 7 км западно от гр. Кюстендил.

Махали: Бърдото, Илчовска, Терзинска, Ливадска, Карчова, Атовска.

Климат – умерен, преходно-континентален.

До 1947 г. селото се нарича Вратца. През 1950 г. е преименувано на Мирово. През 1993 г. е върнато старото име на селото – Вратца.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1883-1887), община Гърляно (1887-1889), община Жиленци (1889-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010 2016
Население 543 707 774 920 874 761 618 491 417 355 281 221 202

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Предполага се че е основано от преселници от Македония в края на XVIII век. През 1866 г. в селото има 62 домакинства и 456 жители.

В края на XIX век селото има 16922 декара землище, от които 11232 дка гори, 4097 дка ниви, 1550 дка естествени ливади и др. и се отглеждат 2280 овце, 561 говеда, 1139 кози и 115 коня. Основен поминък на селяните са дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са каменоделството и др.домашни занаяти. В селото има 8 воденици.

През 1910 г. е построена църквата "Свети Димитър".

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Училище в селото има още от 1868 г. През 1936 г. е построено ново училище.

През 1944 г. е учредена кооперация "Осогово", която през 1952 г. преминава към "наркооп" – Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС - Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр.Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1952) и водоснабдено (1972). Открити са смесен магазин, фелдшерски здравен пункт, селото е благоустроено.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Свети Димитър“ (1910 г.)
  • Паметна плоча в местността "Дервено", поставена на 25 април 1981 г. по повод залесяването на 500 000 дка нови гори в Кюстендилски окръг.

РелигииРедактиране

Село Вратца принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство – с.Вратца.

Редовни събитияРедактиране

събор на първия ден на Великден, курбан на Св.Дух, курбан на Св.Димитрий

Отдих и туризъмРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.322-326;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.405;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.34-39;

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.

Външни препраткиРедактиране