Врачанска планина

планина в България
Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).

Врачанска планина (или Врачански Балкан) е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на област Враца, област Монтана и Софийска област.

Врачанска планина
Изглед към северния склон на Врачанска планина
Изглед към северния склон на Врачанска планина
43.1331° с. ш. 23.4731° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Враца
област Монтана
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхБегличка могила
Надм. височина1481,4 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина

редактиране

Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършецката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, части от Стара планина, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница, също част от Стара планина.

Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър, вливаща се в него при с. Зверино) се разделя на три дяла: Беглички (на югозапад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на северозапад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.[1]

Врачанската планина се дели на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски.

  • Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук са върховете Бегличка могила, Пършевица, Соколец. Тази част е особено внушителна откъм Искърския пролом, откъдето се разкриват мощните скални формации от триаски и юрски варовици и пясъчници.
  • В Базовския дял са върховете Базовска могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица.
  • Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешеро, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.

Геоложки строеж

редактиране

Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина „Плакалница“ и черните въглища в западната ѝ част.

Климат и води

редактиране

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър), разделящи я на три части.

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.

Защитени територии

редактиране

Населени места

редактиране

Във вътрешността на планината са разположени 5 села: Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек, а по периферията ѝ: градовете Враца и Мездра и село Моравица (по североизточната периферия); Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково (по южната периферия – Искърски пролом); Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово (по западния ѝ склон).

Във Врачанска планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Леденика 1280 Да 53 Да Да
Пършевица 850 Да 86 Да Да

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. Вътков, Иван. Врачанска планина. София, Медицина и физкултура, 1987.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране