Врачански карст

резерват в България

Врачански карст е резерват в природен парк „Врачански Балкан“, Стара планина, България.

Резерват
„Врачански карст“
43.1725° с. ш. 23.4822° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България
Врачански Балкан
Най-близък градВраца
Площ1438,9 хектара
Създаден10 август 1983 г.
Уебсайтwww.vr-balkan.net/bg/rezervat-vrachanski-karst/
Врачански карст в Общомедия

Основаване и статут редактиране

Обявен е за резерват с обща площ 1438,9 хектара със Заповед No.854 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 10 август 1983 година, създаден да запази живописния и типичен за тези места карстов терен с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, субмедитеранска флора и много реликтни видове. Обликът на горските насаждения се определя от келявия габър, обикновения габър, мъждряна, бука, полския клен, черния бор и др.

География редактиране

Обхваща северните, предимно скалисти склонове на Врачанската планина в района на Базовския и Стрешерския дялове. Разположен е между края на каменната кариера край село Паволче и пещерата Змеюва дупка, в подножието на Биволарски и Кърнов връх във Врачанската планина. Разделен е почти симетрично от река Лева на две части. От каменната кариера до прохода Вратцата се простира Базовският дял на резервата, а вторият – Стрешерският, се разполага от прохода Вратцата до Кърнов връх. Надморската височина варира в диапазона от 250 до 850 м.

„Врачански карст“ е създаден, за да запази живописният и типичен за тези места карстов релеф с разнообразните геоморфоложки образувания, уникалната пещерна фауна, субмедитеранската флора и многото реликтни видове, които са охранявани по Закона за биологичното разнообразие, а някои са включени в Червената книга на България.[1]

С резервата са свързани множество забележителни природни обекти – масивната отвесна скала Скакля и едноименният водопад, живописното ждрело на р. Лева (Вратцата), пещерата Змейова дупка и близката пещера Леденика, а също така и историческото място Вола.

Флора редактиране

В него са разпространени множество реликтни, ендемични и застрашени растителни видове. Срещат се кокиче, самодивско лале, горска съсънка. Типичен представител е българският ендемит келереров кентрантус.

Характерните растителни видове за региона са келяв габър, обикновен габър, мъждрян, полски ясен.

Фауна редактиране

От животинските видове са разпространени гарван гробар, египетски лешояд, черен щъркел, жълтоклюна чавка, алпийски бързолет.[2]

Животинският свят е представен от доминиращо разнообразие на птици, влечуги и дребни бозайници.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013, с. 63.
  2. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, с. 1443

Източници редактиране

Външни препратки редактиране