Врачанска епархия
(пренасочване от Врачански митрополит)
Врачанската епархия е епархия на Българска православна църква със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово.
| Врачанска епархия | |
 | |
 Катедралният храм „Свети Апостоли“ | |
| Църква | Българска православна църква |
|---|---|
| Страна | България |
| Център | Враца |
| Катедрална църква | „Свети Апостоли“ |
| Архиерейски наместничества | Бяла Слатина Оряхово |
| Предстоятел | Григорий Врачански |
| Сан | митрополит |
| Брой манастири | 6 |
| Врачанска епархия в Общомедия | |
История редактиране
Епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във втората половина на XVIII век на Видинската митрополия.[1]
Врачански епископи на Вселенската патриаршия редактиране
- Теофил (споменат през 1761 г.)[2]
- Серафим (избран през 1781 г.[3], починал през 1794 г.[4])
- Софроний (1794 – 1803)
- Антим (май 1804[5] – 1813)
- Методий (средата на 1813 – 1833)[6]
- Агапий (1833 – 1849)
- Партений (избран на 26 октомври 1849 г., уволнен в 1852 г.)[7]
- Доротей (избран в 1852 г., преместен в 1860 г.)[7]
- Паисий (избран на 12 ноември 1860 г., преместен през 1872 г.),[8] през 1865 година бяга в Цариград и в епархията е изпратен патриаршески екзарх,[9] на 21 март 1866 година заминава обратно за епархията си[10]
- Неофит (октомври 1872 г. – юли 1882 г.)
Врачански митрополити на Българската екзархия редактиране
- Аверкий Петрович (1873 – 1874)
- Константин (1884 – 1912)
- Климент (1914 – 1930)
- Паисий (1930 – 1974)
- Калиник (1974 – 1992)
- Игнатий Знеполски (1992 – 29 май 1994) временно-управляващ
- Игнатий Врачански (29 май 1994 – 1 октомври 1998)
- Калиник (1 октомври 1998 – 26 декември 2016)
- Григорий (12 март 2017 – )
Манастири редактиране
- Бистрецки манастир „Св. Иван Рилски“
- Градешнишки манастир „Св. Йоан Предтеча“
- Струпецки манастир „Св. прор. Илия“
- Черепишки манастир „Успение Богородично“
Недействащ редактиране
Храмове редактиране
Катедрален храм редактиране
- „Свети Апостоли“, Враца.
Храмове по духовни околии редактиране
- Митрополитски храм „Свети Николай“
- Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“
- Храм „Свети Царей“
- Храм „Вси Светии“
Литература редактиране
- Темелски, Хр. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те г. на XX в. – Духовна култура, 2001, кн. 6, 64 – 73
Бележки редактиране
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 90.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-XVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 398
- ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския университет: Богословски факултет, 11, 1934, 4.
- ↑ Софроний Врачанский. Жизнеописание (ред. Н. М. Дылевский, А. Н. Робинсон). Ленинград, 1976, 37 – 38.
- ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския университет: Богословски факултет, 11, 1934, 4.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91.
- ↑ а б Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 135
- ↑ Γερμανός, σ. 135 – 136
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 240. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 251. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)