Враца (област)
Област Враца (също и Врачанска област) е една от общо 28-те области на България, която заедно с още четири области – Видин, Ловеч, Монтана и Плевен, съставляват Северозападния район за планиране. МПС-кодът на област Враца е ВР. Областта има площ от 3619,7 km² и население от 186 848 души (преброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Враца са от 3000 (за град Враца) до 3399.
| Област Враца | |
|---|---|
 Област Враца на картата на България |
|
| Страна |
 България |
| Район за планиране | Северозападен район за планиране |
| Областен център | Враца |
| Площ | 3619.7 km² |
| Население |
186 848 души (2011 г.) 51,6 души/km² |
| Общини | 10 |
| МПС код | ВР |
| Официален сайт | www.oblast.vratsa.bg |
 |
|
| Административно деление на областта | |
| Област Враца в Общомедия | |
Населени местаРедактиране
Населени места в област Враца (градовете са с удебелен шрифт):
НаселениеРедактиране
Численост на населениетоРедактиране
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Враца, според преброяванията през годините:[1][2]
| Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 3618,769 | 269 291 | 289 811 | 292 555 | 294 090 | 297 459 | 286 929 | 270 679 | 243 036 | 186 848 |
| Борован | 210,729 | 11 817 | 16 312 | 15 068 | 13 443 | 11 311 | 9179 | 8086 | 7150 | 5714 |
| Бяла Слатина | 545,510 | 44 073 | 46 578 | 47 889 | 46 313 | 43 538 | 38 992 | 36 340 | 31 292 | 24 606 |
| Враца | 706,236 | 49 074 | 54 422 | 59 061 | 69 406 | 86 049 | 95 533 | 94 186 | 85 215 | 73 894 |
| Козлодуй | 284,874 | 19 370 | 19 637 | 20 241 | 20 216 | 18 689 | 23 506 | 23 939 | 24 367 | 21 180 |
| Криводол | 325,857 | 22 396 | 24 758 | 24 643 | 23 147 | 19 173 | 15 595 | 14 110 | 12 274 | 9390 |
| Мездра | 519,112 | 30 377 | 31 133 | 32 554 | 33 547 | 33 608 | 31 023 | 28 987 | 25 879 | 21 748 |
| Мизия | 209,309 | 15 775 | 16 668 | 15 591 | 15 912 | 18 850 | 13 340 | 11 487 | 9605 | 7570 |
| Оряхово | 326,549 | 22 594 | 24 508 | 24 757 | 23 670 | 21 607 | 19 530 | 17 340 | 15 042 | 11 522 |
| Роман | 301,524 | 16 735 | 16 711 | 15 322 | 12 654 | 11 260 | 10 788 | 9147 | 8148 | 6223 |
| Хайредин | 189,069 | 14 746 | 15 254 | 14 417 | 13 513 | 11 343 | 9247 | 8417 | 6985 | 5001 |
Прираст на населениетоРедактиране
Естествен прирастРедактиране
| Демография на населението | |||
|---|---|---|---|
| Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
| 2016 | 8,5‰ | 18,8‰ | -10,3‰ |
| 2015 | 8,1‰ | 19,4‰ | -11,3‰ |
| 2014 | 8,5‰ | 19,3‰ | -10,8‰ |
| 2013 | 7,7‰ | 17,8‰ | -10,1‰ |
| 2012 | 8,3‰ | 19,4‰ | -11,1‰ |
| 2011 | 8,6‰ | 18,5‰ | -9,9‰ |
| 2010 | 8,3‰ | 18,6‰ | -10,3‰ |
| 2009 | 9,0‰ | 18,4‰ | -9,4‰ |
| 2008 | 8,6‰ | 18,0‰ | -9,4‰ |
| 2007 | 8,6‰ | 18,7‰ | -10,1‰ |
| 2006 | 8,2‰ | 18,5‰ | -10,3‰ |
| 2005 | 8,0‰ | 18,3‰ | -10,3‰ |
| 2004 | 8,2‰ | 18,2‰ | -10,0‰ |
Етнически съставРедактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]
| Численост | Дял (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
| Общо | 243 036 | 186 848 | 100.00 | 100.00 | |
| Българи | 223 692 | 151 183 | 92.04 | 80.91 | |
| Турци | 2000 | 565 | 0.82 | 0.30 | |
| Цигани | 14 899 | 10 082 | 6.13 | 5.39 | |
| Други | Руснаци | 333 | 434 | 0.137 | 0.23 |
| Арменци | 23 | 0.009 | |||
| Власи | 34 | 0.013 | |||
| Македонци | 3 | 0.001 | |||
| Гърци | 24 | 0.009 | |||
| Украинци | 55 | 0.022 | |||
| Евреи | 3 | 0.001 | |||
| Румънци | 6 | 0.002 | |||
| Други | 127 | 0.052 | |||
| Не се самоопределят | 984 | 771 | 0.40 | 0.41 | |
| Не отговорили | 853 | 23 813 | 0.35 | 12.74 | |
ЕзициРедактиране
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 243 036 | 100.00 |
| Български | 230 261 | 94.74 |
| Турски | 553 | 0.22 |
| Цигански | 9981 | 4.10 |
| Други | 680 | 0.27 |
| Не се самоопределят | 708 | 0.29 |
| Непоказано | 853 | 0.35 |
ВероизповеданияРедактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]
| Численост | Дял (в %) | |||
|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
| Общо | 243 036 | 186 848 | 100.00 | 100.00 |
| Православие | 229 452 | 106 989 | 94.41 | 57.25 |
| Католицизъм | 1116 | 1258 | 0.45 | 0.67 |
| Протестантство | 394 | 572 | 0.16 | 0.30 |
| Ислям | 4223 | 438 | 1.73 | 0.23 |
| Друго | 142 | 120 | 0.05 | 0.06 |
| Нямат | – | 10 625 | – | 5.68 |
| Не се самоопределят | 6856 | 10 806 | 2.82 | 5.78 |
| Непоказано | 853 | 56 040 | 0.35 | 29.99 |
Защитени територииРедактиране
В област Враца се намира част от природен парк „Врачански Балкан“. Към 2015 г. в областта се намират още 1 резерват, 14 защитени местности и 11 природни забележителности.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б www.nsi.bg
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 14 декември 2017. (на български)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2017. (на английски)
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно област Враца- ((bg)) Официален уебсайт
