„Време, води“ (на македонска литературна норма: „Време, води“) е югославски игрален филм от Социалистическа Република Македония, произведен в 1980 г. от Вардар филм и Македония филм, под режисурата на Бранко Гапо.[1]

„Време, води“
„Време, води“
РежисьориБранко Гапо
ПродуцентиАнте Поповски
СценаристиЙован Стрезовски
В ролитеБорис Дворник, Душко Костовски, Лидия Плетъл, Мето Йовановски, Милан Щърлич, Ненад Милосавлевич, Петър Арсовски, Петър Пърличко, Шишман Ангеловски
МузикаРисто Аврамовски
ОператорДраган Салковски
МонтажОлга Лукова Дончич
СценографияНикола Лазаревски
КостюмиЙелена Патърногич
Филмово студиоВардар филм, Македония филм
ЖанрСоциален
Премиера1980 г.
Времетраене139 минути
Страна Югославия
ЕзикМакедонска литературна норма
ЦветностЦветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

Главният герой Петър Кюшко от селото Сушево и неговите съселяни традиционно страдат от липса на вода, затова променят течението на реката и крадат водата на селяните от селото Каменово. Жителите на двете села, начело с поповете се сбиват и са предадени на съд. Корумпираният съдия отсъжда в полза на каменчани, а сушевчани отказват да плащат данъка за вода и се опитват да демонстрират пред началството в Струга, но жандармите ги разпръсват още на изхода на селото. След убийството на крал Александър I Караджорджевич селяните са задължени да отдадат почит, но местният учител започва предаване за Съветска Русия. В 1940 година в селото има епидемия от тиф, която убива мнозина, включително и деца. Пресъхват и последните извори, а жандармът Жика продава водата за пиене. Селяните се опитват с молитви и езически ритуали да открият вода. Петър Кюшко с тримата си сина ученици въоръжен се сблъсква с каменчани и единият от синовете му загива. Избухва войната и мъжете са мобилизирани. След бързата капитулация на Югославия жандармите бягат, мъжете се връщат, а районът е окупиран от Италия. Италианският офицер нарежда водата да е на Сушево и воденицата проработва. Мнозина от сушевчани стават партизани и след едно сражение с партизаните в селото влизат италианци и извършват клане, при което загива още един от синовете на Кюшко. В деня на установяване на комунистическата власт в селото Кюшко получава вестта за смъртта на третия си син. Новата власт решава водата три дни да е на едното село, а след това три дни на другото. Последният син на Кюшко Теофил иска да се ожени за щерката на врага му от Каменово. След скандал Теофил напуска бащиния си дом. Новата власт решава да направи язовир в землището на двете села, а селяните трябва да избират или да се преселят в града или да живеят в нови къщи на брега на езерото. Кюшко се качва на бачилото, високо в планината. Къщите са разрушени и клисурата със селата се пълни с вода. От скалата над езерото Кюшко гледа пълната с вода долина и, за да не се остави да бъде победен, скача в езерото.[1]

Главни роли
Второстепенни роли
  1. а б в г Време, води // Кинотека на Македонија. Посетен на 17 май 2015.