Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вромос.

Вромос
залив
Vromos bay.jpg
Местоположение Черно море
Дължина 3,60 km
Ширина 2,00 km
Площ 4,87 km2
Дълбочина до 15 m
Населени места Черноморец

Вромос е залив в Черно море, една от последните неурбанизирани крайбрежни части от Българското Черноморие. Заливът Вромос се намира в югоизточната част на Бургаския залив, на запад от град Черноморец и на изток от село Атия. Заливът е широк 3,5 km.

НаименованиеРедактиране

Има няколко теории за произхода на името на залива „Вромос“. Самата дума идва от гръцки език и буквално означава „смрадлив“, „миришещ лошо“, което е странно предвид факта че мястото не е характерно с лоша миризма.

Според професор Божидар Димитров една от възможните версии за името на залива е свързана с древната история разиграла се на това място[1]. През 513 г. се вдига въстание срещу византийския император, ръководено от Виталиан – командващ федеративните войски на балканския полуостров. Лагерът на Виталиан се е намирал при Анхиало близо до днешния град Поморие, където пълководеца ръководил многохилядната си армия. За да потуши въстанието, император Анастасий I изпратил огромна войска (между 60 и 80 хиляди души), начело с племенника си Ипатий. Двете армии се изправят една срещу друга при Акра (в близост до днешния град Черноморец), а в битката загиват почти цялата войска на Византия. Телата на загиналите не били погребани, и дълги години гниели и миришели. Тази история е една от възможностите, този иначе див залив да носи името „смрадлив“.

Друга теория също на професор Божидар Димитров, за произхода на името Вромос е идва от факта, че заливът в миналото е бил използван като пункт за товарене на жив добитък. За да не влизат животните в града и да цапат улиците с екскременти, са били определяни такива пунктове в близост до големите пристанища. Пунктът е събирал и извозвал стотици години живи животни, а миризмата вероятно е била лоша – от където може би идва и името „смрадливия залив“.

Според трета теория в района на залива и плажа, расте морски (пясъчен) овес. На гръцки овес се произнася като „вромос“ / „вромис“ (βρώμης) и от там в топографията е останало това име.

ИсторияРедактиране

Районът около залива е заселен още от дълбока древност.

РадиацияРедактиране

Добиването на медна руда в близкото село Росен вероятно е източника замърсил плажа с радиоактивни елементи. В залива са били зауствани радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на мината, а първите индикации за повишени радиоактивни показатели датират още от 1970 г., когато Иван Узунов от физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ извършва изследвания и измервания в района[2]. През 1998 г. със средства отпуснати от европейския съюз по програма ФАР, е изградено ново хвостохранилище край минно селище „Росен“, а брегът бил засипан с чист пясък. През 2010 г. националният център по радиобиология и радиационна защита дава оценка, че морската вода отговаря на изискванията за качеството на крайбрежните морски води. Изпълнителната агенция по околна среда обаче е констатирала, че над плажната ивица има два пъти превишаване на допустимия радиационен фон.

ИзточнициРедактиране

  1. [Историята с Божидар Димитров – 04.11.2017 г.]
  2. Плажът Вромос край Черноморец е радиоактивен