Отваря главното меню

Ботев (връх)

връх в Стара планина
(пренасочване от Връх Ботев)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.

Ботев е най-високият връх на Стара планина и на нейния дял Калоферска планина, висок е 2376 метра.

Ботев
Botev.jpg
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.7167° с. ш. 24.9333° и. д.
Местоположение на картата на България Област Пловдив
Общи данни
Местоположение България
Област Пловдив
Част от Калоферска планина
Стара планина
Надм. височина 2376 m

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 46а. Връх Ботев
Ботев в Общомедия

Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия.

На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България[1].

МестоположениеРедактиране

Върхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.

ИмеРедактиране

  • до 29 юни 1942 – Юмрукчал (понякога Юмрючал)
  • до 5 януари 1946 – Фердинандов връх
  • до 14 март 1950 – Юмрукчал [2]
  • от 14 март 1950 – Ботев [3]

Релеф и геоложки строежРедактиране

Връх Ботев се намира в Троянско-Калоферска планина, част от Средна Стара планина. Счита се, че в района на връх Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието – т. нар. Ботевски навлак.[4] Основно масивът е съставен от гранитни скали, датиращи от олигоцена – комплекс на средно киселите вулканити – латити, андезити, шошонити.[5]

Старомиоценското денудационно ниво в Стара планина има характер на пенеплен (заравненост), който е особено просторен на 2200 м н.в. и около първенеца в. Ботев, чийто огромен камбаноподобен корпус рязко доминира над широкообхватната му слаборазчленена околност.[6]

Плоският билен релеф около Ботев и Триглав е изолиран с високи откоси, които откъм север (Северния Джендем) се спускат стръмно от 2000 – 2200 м надолу, а от юг (Южен Джендем) – от 1800 – 1900 м.[7]

КлиматРедактиране

 
Метеорологичната станция

Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обхваща онези части от територията на България, които имат приблизителна надморска височина около и над 1000 м. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските – през зимата. Времето е динамично, поради специфичното местоположение.

Ветровете на върха са най-силните в страната, на второ място е връх Мусала със 7,6 м/с годишна скорост на вятъра.

Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m/s)[8]
Станция I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Год.
връх Ботев 11,2 12,0 11,0 9,1 8,7 8,1 7,1 6,9 6,9 7,8 9,8 11,0 9,1

Източник: Кл. справочник на НРБ, т.4, 1982 г.

Месечен брой на ясните и мрачните дни по обща облачност
Станция

вр. Ботев

Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
ясни дни 3,7 2,8 3,2 1,9 0,6 0,7 3,0 5,9 6,5 7,0 3,8 4,6
мрачни дни 15,4 14,2 15,7 14,8 16,6 13,8 8,9 7,1 8,6 10,9 13,7 13,2

Източник: Климатичен справочник на НРБ, том II, 1979 г.

връх Ботев 2000 – 2013 г.
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) −6,1 −5,1 −3,4 0,1 5,2 8,6 11,0 11,4 7,1 4,0 0,9 −3,7 2,4
Средни температури (°C) −8,2 −7,8 −5,6 −1,9 3,3 6,6 8,9 9,2 5,1 1,9 −1,2 −5,9 0,4
Средни минимални температури (°C) −10,4 −9,9 −7,8 −3,9 1,5 4,7 6,7 7,0 3,1 −0,2 −3,3 −8 -1,7
Източник: Stringmeteo.com

ТуризъмРедактиране

МаршрутиРедактиране

  • През южното било на планината от местността Паниците до хижа „Рай“. Преходът отнема около 5,5 – 6 часа. До хижа Рай се следва добре маркирана (син цвят) и често посещавана пътека, след това се минава по така наречената Тарзанова пътека. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т.н. [9]Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 m на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
  • От север през хижа Плевен с преход от 4 – 4,5 часа или директно качване по "Кабела" през "Кралимаркова купа" което се явява най-краткия и най-бързия маршрут за изкачване до върха, а времето което ще ви е отнеме е между 3 - 3,5ч. От Острец през хижа Тъжа с поход от 7 часа .
  • От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде – спускане почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. хижа Васил Левски за 3,5 – 4 часа
 
Изглед от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
  • Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа Равнец – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – заслон „Ботев“ – връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 kg, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.

Южните склонове на върха са стръмни и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. Там се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха.

ИнцидентиРедактиране

При недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат. Характерни са случаите през май и декември 2014 г. [10],[11]

БележкиРедактиране

  1. РТСС „Ботев“, predavatel.com
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 33 – 34.
  3. Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев. // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
  4. Румен Пенин, Природна география на България, стр. 170, София, 2007 г., изд. Булвест 2000
  5. Геоложка карта на МОСВ
  6. М. Георгиев, Физическа география на България, София, 1991 г., Университетско издателство СУ „Климент Охридски“
  7. География на България, том 1, изд. на БАН, 1966 г.
  8. Климатичен справочник на НРБ, т.4, 1982 г.
  9. Aleksndar-snimka.bg – Панорама, снимки № 17, 22, 25
  10. Откриха тримата младежи, изгубени в Стара планина
  11. Издирват пострадал турист в района на връх Ботев

Външни препраткиРедактиране