Втора конна бригада

българска кавалерийска бригада

Втора конна бригада е българска кавалерийска бригада формирана през 1904 година, взела участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Втора конна бригада
Информация
Активна1904 – 1944
ДържаваБългария
ТипКавалерийска бригада
Гарнизон/щабПловдив

Формиране редактиране

Втора конна бригада е формирана през 1904 година в Пловдив, съгласно Указ № 81 от 29 декември 1903, като в състава и влизат 3-ти и 4-ти конен полк.[1]

Балкански войни (1912 – 1913) редактиране

Преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) бригадата квартирува в Пловдив, 3-ти конен полк също в Пловдив, 4-ти конен полк в Ямбол, 6 конен полк в Харманли и 7 конен полк в Русе.[2]

Командване редактиране

Състав редактиране

Бойният и числен състав на бригадата по време на войната е следният:[3]

Щаб и полкове Боен състав Хора Коне (мулета) Волове
дружини батареи ескадрони офицери чиновници подофицери и редници яздитни впрегатни товарни
Щаб на бригадата 2 5 5 2
3-ти конен полк 4 33 1 728 514 72 32
4-ти конен полк 4 27 1 761 685 72 32
6 конен полк 3 30 1 490 430 62 2
7 конен полк 3 18 1 495 458 60 2
Всичко конница 14 100 4 2479 2092 268 68

Първа световна война (1915 – 1918) редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) бригадата влиза в състава на Конната дивизия от 2-ра армия.[4]

Командване и състав на бригадата към 1 октомври 1915 година:[5]

Командване и състав редактиране

Към 1 октомври 1915 г. бригадата разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 2
Подофицери и войници: 63
Коне: 17 Обикновени коли: 2
Товарни коли: 1
Пушки и карабини: 6

Втора световна война (1941 – 1945) редактиране

През Втора световна война (1941 – 1945) в състава на бригадата влизат 3-ти и 6-ри конен полк. Част е от 2-ри корпус.

През 1943 г. бригадата е мобилизирана и е изпратена в Кавала в състав на 2-ри корпус. През август 1943 г. в щаба на бригадата е разкрита войнишка конспиративна група, участниците на която са дадени под съд.[6] Преди 9 септември 1944 се изнася в района на Петрич. Взема участие в първата фаза на войната срещу Германия, като на 15 септември 1944 настъпва към Струмица и Валандово. На 19 октомври влиза в състава на 4-та армия и е съсредоточена в района на Пехчево, Кочани към Свети Никола. На 26 октомври 1944 е придадена към 1-ва българска армия, преминава р. Пчиня и достига до село Винци, след което се отправя към Скопие. В първата фаза на войната бригадата дава 78 убити и 144 ранени.[7]

Командване и състав редактиране

Командири редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Михаил Стоилов 12 януари 1904 – 10 октомври 1909
2. Полковник Александър Танев 1909 – 1912
3. Полковник Стоян Данаилов Балканска война
4. Полковник Недялко Тодоров 2 септември 1913 – 1 януари 1915
Полковник Генко Мархолев 1 януари 1916 – 12 ноември 1916
Полковник Иван Табаков декември 1916 – 9 октомври 1917
Полковник Константин Митов 5 април 1918 – 27 октомври 1919
Полковник Константин Златанов 1928 – 1933
Полковник Николай Куюмджиев 1933 – юли 1934?
Полковник Малчо Малчев 1934 – 1934
Полковник Александър Несторов 1934 – 1935
Полковник Петър Тяновски 1935 – 1936
Полковник Радослав Кирилов 1936 – 1939?
Полковник Рую Руев 1936 – 1938?
Полковник Панайот Лопушнов 1940 – 1940
Полковник Петър Цанев от декември 1941 – 14 март 1943?
Полковник Михаил Минчов 1943 – 1944
Полковник Делчо Стратиев 1944 – 14 септември 1944
Полковник Гроздан Грозданов от 14 септември 1944

Бележки редактиране

  1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 160
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 1, стр. 94
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 1, стр. 538
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  5. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, с. 1128
  6. ДВИА, ф. 471, История на фондообразувателя
  7. Ташев, Т., с. 191, 192 (Цит: ЦВА, ф. 471, а. е. 40)

Източници редактиране