Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Опиумна война.

Втората опиумна война или Втората англо-китайска война започва през 1856 и свършва през 1860. Тя се води от Великобритания срещу Китай в опит да се разширят британските търговски привилегии в Китай. Войната може да се разглежда като продължение на Първата опиумна война (18391842).

Втората опиумна война е успешна за Великобритания и в резултат на Пекинското споразумение от 18 октомври 1860 търговията с опиум в Китай е легализирана. Християните получават пълни граждански права, включително право на собственост, както и правото открито да проповядват религията си.

ПоводРедактиране

Когато Великобритания, Франция и Русия завършват Кримската война и освобождават силите си, британците започват да търсят повод за военен конфликт с империята Цин. Такъв повод става задържането от китайските власти на английския кораб „Ароу“, занимаващ се с контрабандна търговия.

На 8 октомври 1856 г. китайски чиновници се качват на борда на „Ароу“ – китайски кораб, плаващ под флага на Великобритания. По това време съществува подозрение, че този кораб се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиум. Арестувани са 12 души и, въпреки протестите на Великобритании, те не са освободени. След този инцидент Великобритания обявява война на империята Цин.

Ход на войнатаРедактиране

 
Руините на разрушения от окупаторите дворец Юанминюан в Пекин.

В края на октомври 1856 г., британска ескадра извършва бомбардировка на пристанището Гуанчжоу. В началото на 1857 г., във военните действия участват и американски кораби. Скоро към Англия се присъединява и Франция. Възползвайки се от разрастващия се конфликт, Русия предлага на Цинската империя военна помощ, в замяна на териториални отстъпки. През 1858 г. бил сключен Айгунския договор, по силата на който Русия получава правата над левия бряг на река Амур и контрола над Усурийския край.

През 1860 г. обединена англо-френска армия започва военни операции на Ляодунския полуостров и в северен Китай, превземайки Тянцзин. В решаващо сражение, в края на септември, край Пекин англо-френската артилерия разгромява манчжуро-монголската конница. Пътят към Пекин е открит. Неподготвените за война цински войски са напълно разбити. Освен това, цинската империя по това време е напълно обезкръвена от продължаващото Тайпинско въстание. При така възникналата ситуация, Русия изисква от Китай пълното предаване на Усурийския край, което е скрепено с Пекинския договор от 1860 г.

ИзточнициРедактиране