Втора пуническа война
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Втората пуническа война се води между Рим и Картаген през 218 пр.н.е. – 202 пр.н.е.
Римският военен план е нападение срещу Испания, а от Сицилия срещу Африка. Но той е осуетен, поради неочакваната атака на Ханибал. Той преминава Пиренеите и Алпите с 50 000 пехотинци, 9000 конници и 37 бойни слона. Сражения с големи загуби намаляват числеността на войската след идването ѝ в северна Италия до 26 000 души.
Хаздрубал, брат на Ханибал, защитава Испания с една армия. Консулът Публий Корнелий Сципион изпраща брат си Гней Корнелий Сципион Калв в Испания, връща се от Рона в Италия и е разбит от Ханибал през есента на 218 пр.н.е. при река Тицин (Тесин).
Върналият се от Сицилия консул Тиберий Семпроний Лонг, заедно със Сципион губят битката при река Требия през декември 218 г. Ханибал преминава Алпите, като келтите се присъединяват към него. През 217 г. консулът Гай Фламиний търпи поражение в битката при Тразименското езеро и това води до провъзгласяване на Квинт Фабий Максим с прякор Мудния за диктатор. Той води само предпазливи военни действия.
През 216 пр.н.е. се води битката при Кана. Това е най-тежкото поражение в римската история. Картагенската конница обкръжава римската войска, избити са около 50 000 от 86 000 римски войници. След поредната и най-голяма съкрушителна победа, Ханибал очаквал римските пратеници да молят за мир, но това не станало. Армията му минала в покрайнините на града, в който царял ужас и страх, но картагенците нямали нужната подготовка за обсада и атака на града, поради натрупаната умора, липса на обсадни съоръжения и недостатъчна численост. В тези времена за успешно превземане на добре укрепен град като Рим, който бил останал почти без защитници, било необходимо съотношение 3:1 в полза на нападателите. Този момент римляните нарекли „Hannibal annte portas“-Ханибал пред портите, а историците го определят като възлов, който можел да реши изхода на войната. В крайна сметка Капуа, самнити, лукани и брутии се отцепват. Римляните възобновяват отбранителната си политика (стратегия на изтощаването);След победата при Кана, Ханибал изпраща до Картаген малка, но особено ценна плячка-торба с пръстени взети от убитите аристократи край Кана, които брат му Магон изсипва пред суфета, като доказателство за триумфа на армията му и отправя искане да бъдат изпратени подкрепления, но безрезултатно. През зимата Ханибал разквартирува войските си в Кампания, но е принуден да се откаже от настъпателни действия поради недостатъчната подкрепа от Картаген.
През 215 пр.н.е. Съюз на Ханибал с Филип V Македонски, чието настъпление срещу Илирия се проваля.
В Испания-първата морска победа на братята Сципион при устието на Ебро и превземането на Сагунт, са последвани от победа над Хаздрубал, чийто опит за пробив към Италия е осуетен. Римляните достигат река Бетис (Гуадалкивир) и сключват съюз срещу Картаген с царя на западните нумидийци Сифакс през 212 г.
В Сицилия след смъртта на сиракузкия цар Хиерон през 215 пр.н.е. се стига до съюз на наследника му с Картаген. Следва 2-годишна римска обсада под командавнето на консула Марцел, срещу която отбрана са използвани защитните средства на Архимед. През 212 пр.н.е. Сиракуза е завзета и разграбена от римляните, които си възвръщат Сицилия, а през 210 пр.н.е. картагенците я напускат.
През 212 г. Ханибал завзема Тарент, което води до отцепването на гръцките полиси по южното италианско крайбрежие. Ханибал постига победа и при Капуа. Също през 212 г. Рим се коалира с Етолийския съюз в борбата срещу Филип V Македонски; през 211 г. към съюза се присъединяват и Елида, Месена и Спарта. Съюзът получава завладените територии, а римляните плячката. През 209 г. в коалицията влиза и царят на Пергам – Атал 1.
През 211 г. Капуа е обсадена и превзета от римляните. Ханибал напада неуспешно Рим и Капуа става обща земя.
В Испания Сципионите търпят поражение от Хаздрубал и нумидийският цар Масиниса. В Испания е изпратен Публий Корнелий Сципион – 25-годишен, с правомощия на консул. През 209 г. той превзема Нови Картаген. След свързания с тежки загуби пробив при Бекула през 208 г. Хаздрубал тръгва за Италия. Това принуждава Рим да изтегли войските си от Гърция. Филип V сключва съюз с етолийския съюз през 206 г.
През 207 пр.н.е. е битката при река Метавър, край Сена Галика. Римляните начело с Марк Ливий Салинатор и Гай Клавдий Нерон побеждават с помощта на картагенската тактика за обхождане на войската и самостоятелни действия на легионите. Хаздрубал загива.
След победата на Сципион при Илипа през 206 г. над Магон и Масиниса, римляните настъпват до южна Испания и завземат Гадес (Cádiz). Картагенският флот, командван от Магон се оттегля на Балеарските острови, а оттам в Генуа, за да спечели лигурите и галите за борбата срещу Рим.
С това обаче е сложен края на картагенското господство в Испания. Сципион се връща в Рим и е избран за консул през 205 г. пр. Хр. Същата година е сключен и мир между Рим и Филип V.
През 204 пр.н.е. Сципион се прехвърля в Африка в съюз с бившия картагенски съюзник Масиниса. След победата край Тунес през 203 пр.н.е. и безуспешните преговори Картаген отзовава Ханибал, а Магон умира в Северна Италия.
През 202 пр.н.е. е решителната битка при Зама. Картагенската войска е унищожена, а Ханибал бяга в Хадрумет и препоръчва мир. Мирният договор включва отказ от Испания, преминаване на Нумидия под властта на Масиниса, изплащане на репарации от 10 000 таланта в продължение на 50 г., предаване на бойните кораби с изключение на 10 триери, забрана за водене на войни извън Африка, водене на войни в Африка само с разрешението на Рим. Провинция Сицилия получава Сиракуза.
Сципион е удостоен с прозвището Африкански и триумф в Рим.