Втори виенски арбитраж
Вторият виенски арбитраж е политическо решение на нацистка Германия и фашистка Италия от 30 август 1940 г., в резултат на което Унгария получава Северна Трансилвания от Румъния. Румъния се вижда принудена да отстъпи и Южна Добруджа на България по силата на Крайовската спогодба поради натиска на Съветския съюз за връщането на Бесарабия. Съветите предлагат със Соболевата акция на България и Северна Добруджа. [1][2]
Статистически данни
редактиранеОтстъпената от Румъния на Унгария територия е с площ 43 104 км². Според румънското преброяване на населението от 1930 г. на тази територия са живеели 2 393 300 души. През 1941 г. унгарските власти провеждат свое преброяване, според което населението на тази територия е 2 578 100 души. Сравнението е представено в таблицата :
Националност/ майчин език |
Румънско преброяване от 1930 г. | Унгарско преброяване от 1941 г. | Очаквано от румънските власти през 1940 г. | ||
---|---|---|---|---|---|
Националност | Майчин език | Националност | Майчин език | ||
Унгарци/унгарски | 912.500 | 1.007.200 | 1.380.500 | 1.344.000 | 968.371 |
Румънци/румънски | 1.176.900 | 1.165.800 | 1.029.000 | 1.068.700 | 1.304.898 |
Немци/немски | 68.300 | 59.700 | 44.600 | 47.300 | неизвестно |
Евреи/идиш | 138.800 | 99.600 | 47.400 | 48.500 | 200.000 |
Други, вкл. българи | 96.800 | 61.000 | 76.600 | 69.600 | неизвестно |