Отваря главното меню

Втори виенски арбитраж

Румъния след арбитража в синьо. Територията в жълто или така наречената секейска земя преминава към Унгария. Територията зад линиите отива съответно към Съветския съюз и България.

Вторият виенски арбитраж е политическо решение на нацистка Германия и фашистка Италия от 30 август 1940 г., в резултат на което Унгария получава Северна Трансилвания от Румъния. Румъния се вижда принудена да отстъпи и Южна Добруджа на България по силата на Крайовската спогодба поради натиска на Съветския съюз за връщането на Бесарабия. Съветите предлагат със Соболевата акция на България и Северна Добруджа. [1][2]

Статистически данниРедактиране

Отстъпената от Румъния на Унгария територия е с площ 43 104 км². Според румънското преброяване на населението от 1930 г. на тази територия са живеели 2 393 300 души. През 1941 г. унгарските власти провеждат свое преброяване, според което населението на тази територия е 2 578 100 души. Сравнението е представено в таблицата :

Националност/
майчин език
Румънско преброяване от 1930 г. Унгарско преброяване от 1941 г. Очаквано от румънските власти
през 1940 г.
Националност Майчин език Националност Майчин език
Унгарци/унгарски 912.500 1.007.200 1.380.500 1.344.000 968.371
Румънци/румънски 1.176.900 1.165.800 1.029.000 1.068.700 1.304.898
Немци/немски 68.300 59.700 44.600 47.300 неизвестно
Евреи/идиш 138.800 99.600 47.400 48.500 200.000
Други, вкл. българи 96.800 61.000 76.600 69.600 неизвестно

БележкиРедактиране