Втори интернационал

Втори интернационал
	Втори интернационал
Информация
Основана	14 юли 1889 г.
Закрита	1923 г.
Наследник	Комунистически интернационал
	Втори интернационал в Общомедия

Вторият интернационал (1889 – 1916), оригиналният Социалистически интернационал, е организация на социалистически и работнически партии, създадена на 14 юли 1889 г. в Париж. На срещата участват делегати от 20 държави. Той продължава работата на разпуснатия Първи Интернационал след изключването на все още силното анархосиндикалистко движение.

История

Сред известните решения на Втория интернационал е декларацията за обявяването на Ден на труда и на международната работническа солидарност (1889), както и Международен ден на жената, отбелязван първоначално на 19 март (от 1910 г.), а след Руската революция (1917 г.) на 8 март. Също така Вторият Интернационал поставя началото на международна кампания за 8-часов работен.

Постоянен изпълнителен и информационен орган на Втория интернационал е Международното социалистическо бюро (ISB), със седалище в Брюксел, създадено на Парижкия конгрес на Интернационала през 1900 г. Председател на Втория Интернационал е бил Емил Вандервелд, а секретар – Камий Юйсманс. Владимир Ленин е член от 1905 г.

Вторият Интернационал се разпуска през 1916 г. по време на Първата световна война, защото различните национални партии, които съставят организацията, не поддържат единен фронт срещу войната. Няколко дни преди началото на войната, Френската секция на Работническия Интернационал (SFIO), с лидер Жан Жорес, определя като провал антивоенната доктрина на Втория Интернационал. През 1915 г. по време на конференцията в Цимервалд, Швейцария, антивоенни социалисти се опитват да поддържат международното единство срещу социалния патриотизъм на социалдемократическите лидери.

През 1920 г. работата на несъществуващия вече Втори Интернационал е реорганизирана. Въпреки това някои европейски социалистически партии отказват да се присъединят към възстановения Интернационал и вместо това създават Международен работнически съюз на социалистическите партии (IWUSP), силно повлиян от австромарксизма. През 1923 г. Вторият Интернационал и IWUSP се сливат, за да образуват Работнически социалистически Интернационал. Това обединение просъществува до 1940 г. След Втората световна война се формира нов Социалистически интернационал, за да продължи политиката на Работническия социалистически съюз, който съществува и в наши дни.

Друг наследник е Третият Интернационал, основан през 1919 г., който официално се нарича Комунистически интернационал (Коминтерн), просъществувал до 1943 г., когато е разпуснат от съветския лидер Йосиф Сталин.

Латинска Америка

В Латинска Америка, Вторият интернационал има два партньора – Социалистическа партия на Аржентина и Социалистическа партия на Уругвай.

Изключване на анархистите

Анархистите са изключени от Втория интернационал, въпреки това „анархизмът“ доминира на Лондонския конгрес на Втория интернационал. Изключването получава множество критики от антиавторитарни социалисти, присъствали на заседанията на конгреса. Твърди се, че по това време на Втория интернационал, спорът между либертарния и авторитарния социализъм се превръща в „бойно поле“. Не само това, те ефективно провокират германските марксисти към диктаторска нетърпимост, което става фактор за прекратяване на Британското работническо движение.

Конгреси и конференции на Втория интернационал

Събитие	Място	Дата
Първи конгрес	Париж	14 – 19 юли 1889
Втори конгрес	Брюксел	3 – 7 август 1891
Трети конгрес	Цюрих	9 – 13 август 1893
Четвърти конгрес	Лондон	26 – 31 юли 1896
Пети конгрес	Париж	23 – 17 септември 1990
Шести конгрес	Амстердам	14 – 20 август 1904
Седми конгрес	Щутгарт	18 – 24 август 1907
Осми конгрес	Копенхаген	28 август – 3 септември 1910
Допълнителен девети конгрес	Базел	24 – 25 ноември 1912

След Втората световна война се провеждат три социалистически конференции в Швейцария. Използват се като мост към създаването на Работническия социалистически интернационал.

Събитие	Място	Дата
Конференция в Берн	Берн	3 – 8 февруари 1919
Международна социалистическа конференция Люцерн	Люцерн	1 – 9 август 1919
Международен социалистически конгрес Женева	Женева	31 юли – 4 август 1920

Свързани международни срещи

Събитие	Място	Дата
Конференция на социалистическите партии на неутралните държави	Копенхаген	17 – 18 януари 1915
Конференция на социалистическите партии от Централна Европа	Виена	12 – 13 април 1915
Първа конференция в Цимервалд	Цимервалд	5 – 8 септември 1915
Втора конференция в Цимервалд	Цимервалд	24 – 30 април 1916
Трета конференция в Цимервалд	Цимервалд	5 – 12 септември 1917
Първа конференция на междусъюзническите социалистически партии	Лондон	14 февруари 1915
Втора конференция на междусъюзническите социалистически партии	Лондон	28 – 29 август 1917
Трета конференция на междусъюзническите социалистически партии	Лондон	20 – 24 февруари 1918
Четвърта конференция на междусъюзническите социалистически партии	Лондон	15 септември 1918