Отваря главното меню

Втори пехотен струмски полк е български пехотен полк взел участие във войните за национално обединение. Той е един от първите 8 полка от българската войска създадени преди Сръбско-българската война (1885).

Втори пехотен струмски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 12 октомври 1884 – 24 август 1886
Държава България
Тип Пехотен полк
Размер 3735 (към 3 декември 1885)
Гарнизон/щаб Кюстендил
Командири
Изтъкнати
командири
Майор Аврам Гуджев
Полк. Стефан Кисов

Съдържание

ФормиранеРедактиране

Втори пехотен струмски полк е формиран с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб в гр. Кюстендил.[1] В състава му влизат 2-ра кюстендилска пехотна дружина, 4-та самоковска пехотна дружина и 3-та радомирска пехотна дружина, като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-та. Образувана е и 5-та запасна/резервна дружина. За командир на полка е назначен руският офицер подполковник Михаил Рихтер.

С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Аврам Гуджев, а за командири на 4-те дружини съответно капитаните Стоян Филипов, Георги Марчин, Стоян Тодоров и Димитър Марков.[2] На 21 септември същата година капитан Гуджев е отчислен от полка и назначен за командир на Кюстендилския отряд, а на негово място е назначен Севлиевския окръжен воински началник капитан Стефан Кисов.[3]

С височайши приказ №62 от 27 септември 1885 г. командирът на 3-та дружина капитан Тодоров е назначен за командир на резервната дружина в същия полк, а за командир на 3-та дружина е назначен капитан Никола Генев.[4] Два дни по-късно командването на полка претърпява отново промени, като капитан Иван Попов (дотогава командващ на запасна дружина от 1-ви полк) е назначен за командващ на 4-та дружина, а дотогавашният командващ на дружината е назначен за командващ на запасна дружина от 1-ви полк и за комендант на град София.[5]

Сръбско-българската война (1885)Редактиране

През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Стефан Кисов. 1-ва и 3-та дружина влизат в състава на Трънския отряд (от 13 октомври), 2-ра дружина в състава на Кюстендилския отряд.

1-ва и 2-ра дружина от полка, в състава на Радомирския отряд участват в боя при Брезник като загубите на 4-те роти от 1-ва дружина през този бой възлизат на 6 убити, 21 ранени и 10 в неизвестност, а от 2-ра дружина на 12 ранени и 3-ма убити.[6]

4-та дружина участва в Сливнишкото сражение на 5 ноември, където загубите ѝ възлизат на 3 убити, 59 ранени и 42 в неизвестност и на 7 ноември, където загубите са 4 убити, 93 ранени и 9 в неизвестност.

Загубите на полка през войната възлизат на 48 убити, 376 ранени и 570 в неизвестност.[7]

От 12 март 1886 година командването на полка поема майор Петко Стоянов.

РазформированеРедактиране

През август 1886 година Втори полк начело със своя командир майор Стоянов играе основна роля в преврата срещу княз Александър Батенберг.[8] По тази причина непосредствено след контрапреврата (с указ №181 от 24 август по стар стил) полкът е разформирован, знамето му е изгорено пред строя, част от офицерите са уволнени, а войниците са преместени по други полкове.[9][10] По-късно е формиран Втори пехотен искърски полк, който е част от 5 дивизионна област, а във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. се сражава в състава на Пета Дунавска дивизия. Наследник на разформирования струмски полк е Тринадесети пехотен рилски полк с щаб в Кюстендил.

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Михаил Рихтер 12 октомври 1884 – 6 септември 1885
2. Капитан Аврам Гуджев 13 септември 1885 – 21 септември 1885
3. Капитан Стефан Кисов 21 септември 1885 – 11 март 1886
4. Майор Петко Стоянов 12 март 1886 – 24 август 1886

БележкиРедактиране

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 186
  2. Христов, с. 44
  3. Христов, с. 69
  4. Христов, с. 77
  5. Христов, с. 80
  6. Христов, с. 339 – 356
  7. Георгиев, П., Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г., София, 2005, Еър Груп 2000, стр. 45
  8. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, т. I, кн. 7, гл. 2
  9. Енциклопедичен речник Кюстендил, София 1988, стр. 121, 654
  10. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 2. София, Български писател, 1990, стр. 249

ИзточнициРедактиране

  • Тодоров, Т., Александрова, Я.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
  • Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
  • Георгиев, П., „Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 2005, Еър Груп 2000