Уикипедия

Втори пехотен струмски полк

Втори пехотен струмски полк е български пехотен полк взел участие във войните за национално обединение. Той е един от първите 8 полка от българската войска създадени преди Сръбско-българската война (1885).

Втори пехотен струмски полк
Информация
Активна12 октомври 1884 – 24 август 1886
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Размер3735 (към 3 декември 1885)
Гарнизон/щабКюстендил
Командири
Изтъкнати
командири		Майор Аврам Гуджев
Полк. Стефан Кисов

Формиране редактиране

Втори пехотен струмски полк е формиран с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб в гр. Кюстендил.[1] В състава му влизат 2-ра кюстендилска пехотна дружина, 4-та самоковска пехотна дружина и 3-та радомирска пехотна дружина, като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-а. Образувана е и 5-а запасна/резервна дружина. За командир на полка е назначен руският офицер подполковник Михаил Рихтер.

С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Аврам Гуджев, а за командири на 4-те дружини съответно капитаните Стоян Филипов, Георги Марчин, Стоян Тодоров и Димитър Марков.[2] На 21 септември същата година капитан Гуджев е отчислен от полка и назначен за командир на Кюстендилския отряд, а на негово място е назначен Севлиевския окръжен воински началник капитан Стефан Кисов.[3]

С височайши приказ №62 от 27 септември 1885 г. командирът на 3-та дружина капитан Стоян Тодоров е назначен за командир на резервната дружина в същия полк, а за командир на 3-та дружина е назначен капитан Никола Генев.[4] Два дни по-късно командването на полка претърпява отново промени, като капитан Иван Попов (дотогава командващ на запасна дружина от 1-ви полк) е назначен за командващ на 4-та дружина, а дотогавашният командващ на дружината е назначен за командващ на запасна дружина от 1-ви полк и за комендант на град София.[5]

Сръбско-българската война (1885) редактиране

През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Стефан Кисов. 1-ва и 3-та дружина влизат в състава на Трънския отряд (от 13 октомври), 2-ра дружина в състава на Кюстендилския отряд.

1-ва и 2-ра дружина от полка, в състава на Радомирския отряд участват в боя при Брезник като загубите на 4-те роти от 1-ва дружина през този бой възлизат на 6 убити, 21 ранени и 10 в неизвестност, а от 2-ра дружина на 12 ранени и 3-ма убити.[6]

4-та дружина участва в Сливнишкото сражение на 5 ноември, където загубите ѝ възлизат на 3 убити, 59 ранени и 42 в неизвестност и на 7 ноември, където загубите са 4 убити, 93 ранени и 9 в неизвестност.

Загубите на полка през войната възлизат на 48 убити, 376 ранени и 570 в неизвестност.[7]

От 12 март 1886 година командването на полка поема майор Петко Стоянов.

Разформироване редактиране

През август 1886 година Втори полк начело със своя командир майор Стоянов играе основна роля в преврата срещу княз Александър Батенберг.[8] По тази причина непосредствено след контрапреврата (с указ №181 от 24 август по стар стил) полкът е разформирован, знамето му е изгорено пред строя, част от офицерите са уволнени, а войниците са преместени по други полкове.[9][10] По-късно е формиран Втори пехотен искърски полк, който е част от 5-а дивизионна област, а във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. се сражава в състава на Пета Дунавска дивизия. Наследник на разформирования струмски полк е Тринадесети пехотен рилски полк с щаб в Кюстендил.

Командири редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№ звание име дати
1. Подполковник Михаил Рихтер 12 октомври 1884 – 6 септември 1885
2. Капитан Аврам Гуджев 13 септември 1885 – 21 септември 1885
3. Капитан Стефан Кисов 21 септември 1885 – 11 март 1886
4. Майор Петко Стоянов 12 март 1886 – 24 август 1886

Бележки редактиране

  1. ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 186
  2. ↑ Христов, с. 44
  3. ↑ Христов, с. 69
  4. ↑ Христов, с. 77
  5. ↑ Христов, с. 80
  6. ↑ Христов, с. 339 – 356
  7. ↑ Георгиев, П., Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г., София, 2005, Еър Груп 2000, стр. 45
  8. ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, т. I, кн. 7, гл. 2
  9. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 654.
  10. ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 2. София, Български писател, 1990, стр. 249

Източници редактиране

  • Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
  • Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
  • Георгиев, П., „Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 2005, Еър Груп 2000
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втори_пехотен_струмски_полк&oldid=11941618“.