Уикипедия

Вуково

село в община Бобошево, обл. Кюстендил

Вуково е село в Западна България. То се намира в община Бобошево, област Кюстендил.

Вуково
България
42.1938° с. ш. 22.9691° и. д.
Вуково
Област Кюстендил
42.1938° с. ш. 22.9691° и. д.
Вуково
Общи данни
Население49 души[1] (15 март 2024 г.)
2,67 души/km²
Землище18,441 km²
Надм. височина431 m
Пощ. код2661
Тел. код07046
МПС кодКН
ЕКАТТЕ12351
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   – кмет		Бобошево
Стефан Тачев
(КОЙ; 2023)
Вуково в Общомедия

География

редактиране

Село Вуково се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в планински район, в близост до река Струма. Селото се намира на 5.208 км от общинския център – гр.Бобошево; на 25.311 км от областния център – гр. Кюстендил, на 61.126 км от гр.София и на 22.355 км от гр.Благоевград.

Население

редактиране
  • 2007 г. – 82 жители
  • 2008 г. – 73 жители
  • 2009 г. – 53 жители

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 68 100,00
Българи 68 100,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

История

редактиране

Старото име на Вуково е било „Вакаво“ – църковно място.

Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта. Свидетелство за това са откритите археологически паметници в района на селото – антично селище, некропол и късноантична крепост.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

редактиране
 
Църквата „Света Петка“ – с. Вуково
 
Църквата „Свети Никола“ – с. Вуково
  • Късноантична крепост. Намира се на 1,5 км югозападно от селото, върху възвишение, известно под името Чуката, в местността „Градището“. По периферията на височината са запазени основи на крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан, ограждащ площ от около 3 дка.
  • Късносредновековна църква „Света Петка“. Намира се в източната махала на село Вуково, община Бобошево. Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през XVI в. Стенописите датират от 1598 г., както е засвидетелствано в надписа върху западната стена на наоса. Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение.
  • Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се на около 2 км южно от село Вуково, община Бобошево, в дълбок и труднодостъпен дол. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. Църквата е паметник на културата.

Бележки

редактиране
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Литература

редактиране
  • Grabar, Andre – La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 450 с.;
  • Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.198, 384 и 397;
  • Мавродинов, Никола – Изкуството на Българското Възраждане, София, 1957 г., с.262 и сл.;
  • Божков, А. – За някои забравени паметници на българската монументална живопис от ХVІ век. сп. Изкуство, 1964 г., кн.9/10, с.47 и сл.;
  • Василиев, Асен – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІ, 1964 г., с.151 и сл.;
  • Панайотова, Д. – Църквата „Св. Петка“ при с. Вуково. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІІ, 1965 г., с. 221 – 257;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1968 г., Архив НИПК;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Флорева, Елена – Средновековни стенописи Вуково/1598, София, 1987 г., изд. „Български художник“, 171 стр.;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 586.;
  • Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, № 1, 67 – 80.
  • Минчева, Калина – Църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, В: Църкви и манастири от Югозападна България през ХV-ХVІІ в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.35 – 37;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.106;
  • Калина Минчева. Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през ХV-ХVІІ век. С., Вакон, 2010, 270 с. (Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, X).

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вуково&oldid=12376417“.