Вуково

селище в България

Вуково е село в Западна България. То се намира в община Бобошево, област Кюстендил.

Вуково
Общи данни
Население 67 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,441 km²
Надм. височина 431±1 m
Пощ. код 2661
Тел. код 07046
МПС код КН
ЕКАТТЕ 12351
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Бобошево
Крум Маринов
(БСП)
Вуково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Вуково се намира в Западна България, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е в планински район, в близост до река Струма. Селото се намира на 5.208 км от общинския център – гр.Бобошево; на 25.311 км от областния център – гр. Кюстендил, на 61.126 км от гр.София и на 22.355 км от гр.Благоевград.

НаселениеРедактиране

  • 2007 г. – 82 жители
  • 2008 г. – 73 жители
  • 2009 г. – 53 жители

ИсторияРедактиране

Старото има на Вуково е било „Вакаво“ – църковно място.

Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта. Свидетелство за това са откритите археологически паметници в района на селото – антично селище, некропол и късноантична крепост.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението е силно намаляло. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

 
Църквата „Света Петка“ – с. Вуково
 
Църквата „Свети Никола“ – с. Вуково
  • Късноантична крепост. Намира се на 1,5 км югозападно от селото, върху възвишение, известно под името Чуката, в местността „Градището“. По периферията на височината са запазени основи на крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан, ограждащ площ от около 3 дка.
  • Късносредновековна църква „Света Петка“. Намира се в източната махала на село Вуково, община Бобошево. Еднокорабна, едноапсидна църква, без притвор, с пиластри, образуващи плитка арка на западната фасада, с външни размери 8,10 Х 4,34 м. Сводът е полуцилиндричен. Полукръглата апсида е прорязана от малко, тясно прозорче. Градена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Цялата вътрешност е била изписана, а също и западната външна страна. Стенописите в църквата, доста добре и цялостно запазени се отличават с богата пластична култура и са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. Църквата е построена през XVI в. Стенописите датират от 1598 г., както е засвидетелствано в надписа върху западната стена на наоса. Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение.
  • Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се на около 2 км южно от село Вуково, община Бобошево, в дълбок и труднодостъпен дол. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. Църквата е паметник на културата.

ЛитератураРедактиране

  • Grabar, Andre – La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 450 с.;
  • Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.198, 384 и 397;
  • Мавродинов, Никола – Изкуството на Българското Възраждане, София, 1957 г., с.262 и сл.;
  • Божков, А. – За някои забравени паметници на българската монументална живопис от ХVІ век. сп. Изкуство, 1964 г., кн.9/10, с.47 и сл.;
  • Василиев, Асен – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІ, 1964 г., с.151 и сл.;
  • Панайотова, Д. – Църквата „Св. Петка“ при с. Вуково. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VІІІ, 1965 г., с. 221 – 257;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1968 г., Архив НИПК;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
  • Флорева, Елена – Средновековни стенописи Вуково/1598, София, 1987 г., изд. „Български художник“, 171 стр.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 586;
  • Стефанов, Павел. Фрескови надписи и графити във Вуково (1598). – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, № 1, 67 – 80.
  • Минчева, Калина – Църквата „Св. Петка“ в с. Вуково, В: Църкви и манастири от Югозападна България през ХV-ХVІІ в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.35 – 37;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.106;
  • Калина Минчева. Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през ХV-ХVІІ век. С., Вакон, 2010, 270 с. (Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, X).

Външни препраткиРедактиране