Възраждане (партия в България)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Възраждане.

Възраждане е националистическа политическа партия в България, учредена през август 2014 г. Неин председател е Костадин Костадинов.

Възраждане
RevivalBG-logo.png
Ръководител Костадин Костадинов
Основана 2 август 2014 г.
Седалище София, бул. „Христо Ботев“ 111
Идеология български национализъм
национален консерватизъм[1]
Цветове               
Парламент (2017)
0 / 240
Европарламент (2019)
0 / 17
Области
0 / 28
Общини (2019)
1 / 265
Сайт www.vazrazhdane.bg
Възраждане в Общомедия

ИсторияРедактиране

УчредяванеРедактиране

Партията е учредена през август 2014 г. от бившия активист на ВМРО-БНДКостадин Костадинов, който година преди това напуска партията,[2] разочарован от преизбирането на Красимир Каракачанов за председател на ВМРО–БНД през 2012 г.[3]

През юни 2014 г. Костадин Костадинов заявява пред медии, че на 2 август в същата година в град Плиска ще се състои учредително събрание, на което се създава партия „Възраждане“. Инициаторите избират деня, в който се отбелязва годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание.[4][5]

ПротестиРедактиране

През 2018 г. партия Възраждане оценява 3–то правителството на Бойко Борисов (съставено между ГЕРБ и Обединени патриоти) като изключително вредно за страната, от началото на 2020 г. започва активни протестни действия срещу него. На 27 януари 2020 г. при протест организиран от партията пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на който полицията ползва сълзотварен газ за да разпръсне протестиращите. Има десетки обгазени, потърсили медицинска помощ, както и арестувани.[6]

След отхлабването на противоепидемичните мерки на 14 май 2020 г. Възраждане провежда протест с искане за оставка на правителството, към който се присъединяват хиляди, които не са свързани с партията.[7]

РазследванияРедактиране

През май 2020 г. разследване на Нова телевизия, направено от Васил Иванов, твърди че партия „Възраждане“ не се е отказала от партийната си субсидия. Една четвърт е отишла за благотворителни цели, а остатъкът – 700 000 лева – са изхарчени за личните къща и кола на Костадинов.[8] В отговор, председателят Костадинов заявява, че „Възраждане“ е приело през 2017 година да дари изцяло своята субсидия, ако влезе в парламента. Понеже не успява, партията решава да дарява само част от нея, което и прави. След като от телевизията му е отказано право на отговор, д-р Костадинов обявява, че смята за заведе дело за клевета, като настоява, че няма злоупотреби, а разследването е манипулирано и е плод на политическа поръчка.[9] Около 1/3 от парите от субсидията на последните избори са отишли като дарение за около 50 семейства за ин-витро раждания. Останалите пари са вложени във предизборната кампания на Възраждане. Относно твърдението за неговата къща, Костадинов казва на интервю в студиото на ,,120 минути" по BTV на 13.06.2021, че парите за неговия имот са от 30-годишен кредит като допълнителна цена малко над 15 000лв собствени средства. Според Костадинов разходването на субсидията на партия Възраждане впоследствие е одитирано неколкократно от Сметната палата, като при всички одити не са открити нарушения. Данните от одитите са налични на сайта на Сметната палата за обществено ползване и информация.[10]

Опити за заличаванеРедактиране

През юли 2020 г. Софийската градска прокуратура настоява за заличаване на партия „Възраждане“ по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за политическите партии. Предварителната проверка на прокуратурата е разкрила множество нарушения на партията, измежду които деклариране на неверни данни. От 500-те учредители на партията, 108 са заявили, че не са се подписвали, 86 са били извън България към датата на учредителното събрание, а 2-ма от тях са починали през юни 2014 г. – два месеца преди проведеното събрание.[11] Според д-р Костадинов той разполага със записи за оказван натиск от агентите от ДАНС върху разпитваните по случая. На тях се чува как учредители са принуждавани да се отрекат от подписите си, но тези записи не са общодостъпни.[12]

На 30 ноември 2020 г. Софийски градски съд гледа дело за заличаване на партията. Председателят на партията – Костадин Костадинов заявява на излизане от съдебната зала, че ДАНС е подлагала на натиск хора на партията:[13]

„Питали са ги дали на 2-ри август 2014 година са били в Шуменска област. Отделно от това самият прокурор по делото, на 2 пъти се обърка и говореше за Велики Преслав, а не за Плиска. Очевидно е, че прокурорите не правят разлика между Велики Преслав и Плиска. Може би не правят разлика и между Карлово и Калифорния. Явно такова е нивото на нашата прокуратура“

Костадинов заявява, че процесът е политически, тъй като прокуратурата иска заличаване само на „Възраждане“. В същото време прокурорска мярка не се прилага по отношение на други партии като ДОСТ, ДПС и ромски партии.[13]

Второто заседание по делото се провежда на 8 февруари 2021 г. в Софийски градски съд. Изслушани са отново свидетели, които потвърждават, че са сред учредителите на „Възраждане“ и са присъствали на учредителното събрание в град Плиска на 2 август 2014 г. Решава да вземе решение месец по–късно.[14]

На 26 февруари 2021 г. Софийски градски съд (СГС) отхвърля предявения от Софийска градска прокуратура иск за заличаване на политическа партия Възраждане.[15] На 31 май 2021 г. Възраждане печели делото за регистрацията си. Върховният касационен съд (ВКС) отхвърля искането на прокуратурата за заличаването на партията и осъжда държавата чрез Върховна касационна прокуратура да заплати на партия Възраждане 1200 лв. за направени разноски.[16]

ИдеологияРедактиране

Външна политика

В платформата за управление на партията е записано, че важни за икономическото развитие на България са дълбоките връзки със стари икономически партньори, като – Страни от Източна Европа, Арабския свят, Далечния изток и други извън ЕС. И като крайна цел – възстановяване на пълната държавна независимост на България.[1]

Лидерът неколкократно му е задаван въпроса за това, дали потвърждава, че партията му е с проруска идеология. Обикновенно този въпрос му е задаван към края на неговите интервюта, на който той отвръща: ,,През цялото време говоря единствено и само за България, не знам къде Вие чухте да говоря за Русия. Тези твърдения целят само едно- да покажат че едва ли не ние сме поредните, но не сме. България трябва да бъде една независима държава, не влияеща се от други. Няма лошо да правим бизнес със други държави, стига и нашата страна да има интерес във това."

Партията има реалистична цел да осъществи аншлус с Република Северна Македония[17].

РъководствоРедактиране

  • д-р Костадин Костадинов – председател
  • Петър Петров – заместник-председател
  • Цончо Ганев – заместник-председател
  • Николай Дренчев – организационен секретар

Участия в избориРедактиране

Парламентарни избориРедактиране

2017 г.Редактиране

ЦИК регистрира партия „Възраждане“ за участие в парламентарните избори на 26 март 2017 г.[18] След изтеглен жребий номерът на избирателната бюлетина е 14.[19] Сред водачите на листи в избирателните райони са бившите народни представители от партия Атака в 40 Народно събрание – доц. Минчо Христов и Стела Банкова, както и Пламен Пасков – български политик и общественик.[20]

При 54,07 % избирателна активност и 100 % обработени протоколи, партията получава 1,11 % подкрепа (или 37 896 гласа).[21]

След изборите партията участва на пресконференция в БТА, където председателят ѝ – Костадин Костадинов заявява, че партията се отказва от държавната партийна субсидия, която ѝ се полага за това, при условие, че влезе в парламента. Партията уточнява, че ще изпрати писмо до Сметната палата, с желание парите да бъдат пренасочвани към благотворителни каузи.[22]

април 2021 г.Редактиране

На 12 февруари партията внася около 3500 подписа в Централната избирателна комисия, за участие в парламентарните избори през април 2021 г. Организационният секретар Николай Дренчев заявява, че Възраждане ще се яви самостоятелно на изборите.[23] На 16 февруари ЦИК одобрява явяването на Възраждане като самостоятелна партия. На 2 март в ЦИК е изтеглен жребият за определяне на поредните номера на партиите и коалициите, регистрирали кандидатски листи, партия Възраждане е с №5.[24]

Водачи на листи от граждански квоти са – адвокат Елена Гунчева, Пламен Пасков и бившата съдийка Румяна Ченалова.[25]

При 100 % обработени протоколи, партия Възраждане печели 78 414 гласа, равняващи се на 2,45 %.[26]

юли 2021 г.Редактиране

На 25 май партията се регистрира за участие в парламентарните избори през юли 2021 г.. Организационният секретар Николай Дренчев обяснява защо партията се явява самостоятелно:[27]

Очакванията са влизане на „Възраждане“ в следващия парламент. „Възраждане“ няма да се скрие зад коалиция, зад договорки, които биха ни катапултирали лесно и бързо в Народното събрание. Но това би било за сметка на нашите обещания.

На 16 юни три патриотични сдружения обявяват подкрепата си за партия Възраждане на тези избори. Това се случва на пресконференция в националния пресклуб на БТА, където присъстват председателите на трите сдружения – Веселин Костов („Хан Кубрат“), Марин Маринов („Велика България“) и Живко Иванов („Православна зора“).[28]

РезултатиРедактиране

Резултати от парламентарните избори през 2017 г., април 2021 г. и юли 2021 г. (по избирателни райони):

Избирателен
район
Парламентарни избори през 2017 г. Парламентарни избори през април 2021 г. Парламентарни избори през юли 2021 г.
Избирателна
активност
Действителни
гласове
Дял от
гласувалите
Избирателна
активност
Действителни
гласове
Дял от
гласувалите
Избирателна
активност
Действителни
гласове
Дял от
гласувалите
Сумарно 54,07% 37896 1,11% 50,61% 78414 2,41%
1 МИР Благоевград 51,74% 1012 0,65% 50,72% 1759 1,15%
2 МИР Бургас 56,27% 1528 0,78% 49,50% 4315 2,51%
3 МИР Варна 53,78% 3503 1,67% 50,83% 6347 3,22%
4 МИР Велико Търново 53,99% 1359 1,20% 48,57% 2306 2,37%
5 МИР Видин 48,43% 374 0,87% 47,79% 638 1,63%
6 МИР Враца 55,03% 574 0,66% 52,12% 1402 1,79%
7 МИР Габрово 54,25% 588 1,00% 49,09% 1224 2,48%
8 МИР Добрич 47,18% 1289 1,56% 42,12% 1813 2,54%
9 МИР Кърджали 35,60% 223 0,26% 28,08% 318 0,45%
10 МИР Кюстендил 48,53% 831 1,32% 44,31% 989 1,79%
11 МИР Ловеч 56,96% 793 1,16% 53,36% 1236 2,03%
12 МИР Монтана 55,46% 538 0,79% 54,96% 933 1,44%
13 МИР Пазарджик 52,68% 1056 0,87% 47,90% 1825 1,67%
14 МИР Перник 56,26% 547 0,88% 53,08% 944 1,70%
15 МИР Плевен 52,47% 1645 1,33% 47,72% 2056 1,90%
16 МИР Пловдив–град 53,88% 2043 1,30% 46,77% 4484 3,32%
17 МИР Пловдив–област 53,47% 1208 0,80% 45,44% 2998 2,35%
18 МИР Разград 46,13% 290 0,48% 41,02% 597 1,14%
19 МИР Русе 50,23% 1363 1,32% 45,01% 2147 2,43%
20 МИР Силистра 52,33% 336 0,56% 46,60% 690 1,33%
21 МИР Сливен 48,44% 662 0,82% 42,34% 1478 2,14%
22 МИР Смолян 58,61% 301 0,50% 54,68% 502 0,95%
23 МИР София 57,54% 3166 1,40% 53,85% 5043 2,32%
24 МИР София 46,82% 2494 1,44% 50,47% 3870 2,37%
25 МИР София 52,40% 2860 1,55% 48,04% 4513 2,74%
26 МИР Софийска област 60,46% 993 0,84% 55,09% 1807 1,73%
27 МИР Стара Загора 56,55% 1504 0,94% 50,52% 3918 2,79%
28 МИР Търговище 51,22% 340 0,57% 44,28% 586 1,17%
29 МИР Хасково 52,73% 1095 0,91% 49,80% 2504 2,27%
30 МИР Шумен 48,40% 574 0,66% 39,93% 1185 1,66%
31 МИР Ямбол 52,67% 516 0,88% 46,02% 1340 2,79%
Извън България 2291 2,04% 12647 7,43%

Местни избориРедактиране

2015 г.Редактиране

На местните избори през 2015 г., година след създаването на партията, участва в 5 от 265 общини – Варна, Добрич, Силистра, Балчик и Костенец. Печели 1 място в общинския съвет на Варна.[29]

2019 г.Редактиране

На местните избори през 2019 г. партията участва в 68 от 265 общини, като печели:[30][29]

Община Места в
Общинския съвет
Тополовград
8 / 17
Варна
4 / 51
Бургас
2 / 51
Ново село
2 / 11
Разлог
2 / 21
Сапарева баня
2 / 13
Сливен
2 / 41
Трявна
2 / 17
Антон
1 / 11
Русе
1 / 51
Стара Загора
1 / 51
Харманли
1 / 29
Хисаря
1 / 17

Председателят на партията – д-р Костадин Костадинов е кандидат за кмет във втората по численост на населението община – Варна. Успява да стигне до балотаж, получавайки 14,3 % подкрепа от упражнилите своя глас.[31] На втория тур губи от кандидата на ГЕРБИван Портних, като получава 33,9 % подкрепа, при 28,76% избирателната активност.[32]

Избори за Европейския парламентРедактиране

2019 г.Редактиране

 
Резултати на партия Възраждане от изборите за Европейския парламент през 2019 г.

На изборите за Европейския парламент през 2019 г. партията регистрира в ЦИК листата си от кандидати, в която председателят на партията е на последното 17–то място.[33] Изборите се провеждат на 26 май, при 32,64% избирателна активност партията получава 1,04% подкрепа (или 20 319 действителни гласа).[34]

Резултати по избирателни райони:

Избирателен
район
Избирателна
активност
Действителни
гласове
Дял от
гласувалите
Сумарно 32,64% 20319 1,04%
1 МИР Благоевград 36,40% 585 0,61%
2 МИР Бургас 32,55% 1343 1,24%
3 МИР Варна 32,98% 2407 1,94%
4 МИР Велико Търново 30,61% 630 1,04%
5 МИР Видин 32,20% 236 0,90%
6 МИР Враца 36,60% 325 0,59%
7 МИР Габрово 29,03% 417 1,44%
8 МИР Добрич 29,81% 638 1,39%
9 МИР Кърджали 41,78% 128 0,22%
10 МИР Кюстендил 29,91% 250 0,75%
11 МИР Ловеч 36,31% 422 1,03%
12 МИР Монтана 36,95% 257 0,59%
13 МИР Пазарджик 29,06% 423 0,64%
14 МИР Перник 32,45% 209 0,63%
15 МИР Плевен 27,51% 619 1,00%
16 МИР Пловдив–град 28,82% 1049 1,31%
17 МИР Пловдив–област 27,55% 626 0,84%
18 МИР Разград 36,71% 157 0,40%
19 МИР Русе 30,12% 827 1,44%
20 МИР Силистра 38,56% 274 0,70%
21 МИР Сливен 26,60% 389 0,93%
22 МИР Смолян 39,53% 136 0,36%
23 МИР София 35,01% 1503 1,10%
24 МИР София 27,86% 1105 1,11%
25 МИР София 28,86% 1150 1,20%
26 МИР Софийска област 34,50% 383 0,60%
27 МИР Стара Загора 32,23% 1263 1,44%
28 МИР Търговище 38,26% 152 0,38%
29 МИР Хасково 37,80% 673 0,89%
30 МИР Шумен 32,47% 323 0,65%
31 МИР Ямбол 29,92% 395 1,27%
Извън България 1025 4,26%

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Платформа за управление на партия Възраждане.. // vazrazhdane.bg. Посетен на 28 февруари 2021.
  2. „ВМРО-Варна с нов председател“. // news.bg, 5 март 2013. Посетен на 12 февруари 2021.
  3. „Структури на ВМРО разочаровани от преизбирането на Каракачанов“. // dariknews.bg, 31 октомври 2012. Посетен на 12 февруари 2021.
  4. „Нова националистическа партия учредяват в Плиска“. // cross.bg, 18 юни 2014. Посетен на 9 март 2017.
  5. „Костадин Костадинов слага началото на нова партия“. // utre.bg, 18 юни 2014. Посетен на 9 март 2017.
  6. „Десетки обгазени с лютив спрей на протест пред МРРБ“. // darikradio.bg, 27 януари 2020. Посетен на 16 февруари 2021.
  7. „Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов /снимки, видео/“. // frognews.bg, 14 май 2020. Посетен на 16 февруари 2021.
  8. Нови разкрития за председателя на „Възраждане“, Васил Иванов, 10 май 2020 г., nova.bg
  9. Костадин Костадинов пред Actualno.com: Ще съдя Нова телевизия (I част 02.06.2020 Actualno.com.
  10. Право на отговор на политическа партия "Възраждане". Гласове, 15.04.2021.
  11. bntnews.bg
  12. 23.07.2020, Dnews.bg.
  13. а б „Отложиха делото за „Възраждане“ за 8-ми февруари 2021 година“. // plevenpress.com, 30 ноември 2020. Посетен на 12 февруари 2021.
  14. „Съдът решава до месец дали да заличи партия Възраждане“. // news.bg, 8 февруари 2021. Посетен на 12 февруари 2021.
  15. „Съдът отказа да заличи партия Възраждане“. // news.bg, 26 февруари 2021. Посетен на 28 февруари 2021.
  16. „Възраждане спечели делото за регистрацията си“. // standartnews.com, 31 май 2021. Посетен на 6 юни 2021. (на български)
  17. Програма на Възраждане.. // vazrazhdane.bg. Посетен на 16 април 2021.
  18. Решение на Централната избирателна комисия.. // Българска телеграфна агенция. Посетен на 9 март 2017.
  19. „ГЕРБ ще бъде с номер 11, БСП – с 10, в бюлетината за изборите“. // dnevnik.bg, 22 февруари 2017. Посетен на 9 март 2017.
  20. „Листите на партия Възраждане“. // offnews.bg, 24 февруари 2017. Посетен на 31 март 2017.
  21. Резултати от парламентарни избори 26 март 2017 година. // cik.bg. Посетен на 31 март 2017.
  22. „Партия Възраждане се отказа от субсидията, която ѝ се полага след вота“. // offnews.bg, 28 март 2017. Посетен на 31 март 2017.
  23. „Партия „Възраждане“ внесе документи в ЦИК за парламентарния вот“. // bnr.bg, 12 февруари 2021. Посетен на 13 февруари 2021.
  24. „Ето как жребият подреди номерата на партиите в бюлетината“. // offnews.bg, 2 март 2021. Посетен на 2 март 2021.
  25. „Дошло е време за смелост, време за съвест и може би последен избор“. // sputnik.bg, 23 март 2021. Посетен на 7 юни 2021. (на български)
  26. [1]
  27. „11 партии и 4 коалиции са подали документи за участие в изборите“. // bnr.bg, 25 май 2021. Посетен на 7 юни 2021. (на български)
  28. „Три патриотични сдружения обявиха подкрепа за ПП „Възраждане“ за изборите на 11 юли“. // bta.bg, 16 юни 2021. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  29. а б „Възраждане с исторически пробив в местната власт! На следващите парламентарни избори, влизаме самостоятелно в Народното събрание!“. // vazrazhdane.bg, 4 ноември 2019. Посетен на 11 януари 2021.[неработеща препратка]
  30. Резултати от местните избори през 2019 г.. // cik.bg, 2019. Посетен на 11 януари 2021.
  31. „Балотаж във Варна и още 2 общини на областта, кметове са избрани в 9“. // bnr.bg, 28 октомври 2019. Посетен на 11 януари 2021.
  32. „Варна преизбра досегашния кмет Иван Портних“. // bnr.bg, 3 ноември 2019. Посетен на 11 януари 2021.
  33. „Листата на ПП 'Възраждане' за европейските избори“. // offnews.bg, 24 април 2019. Посетен на 14 януари 2021.
  34. Резултати от изборите за Европейския парламент през 2019 г.. // cik.bg. Посетен на 14 януари 2021.

Външни препраткиРедактиране