Вълкана Стоянова
Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни.
| Вълкана Стоянова | |
|---|---|
 |
|
| Информация | |
| Родена |
Вълкана Стоянова Проданова
|
| Починала | |
| Стил | народна музика |
| Глас | сопран |
| Активност | 1936 – 1992 |
| Музикален издател | „Арфа“, „Симонавия“, „Радиопром“, „Балкантон“ |
| Свързани изпълнители | Никола Ганчев, Стоян Варналиев, Деси Слава |
| Уебсайт | valkana-stoyanova.artbf.com |
БиографияРедактиране
Вълкана Стоянова е родена в село Люлин, Ямболско, на 13 юли 1922 г. Тя е най-малкото дете[1] в многолюдно семейство, от които 4 доведени и 6 заварени. Певицата твърди, че е наследила певческите си умения и от двамата си родители, както и от единия си бащин брат, който бил свещеник и имал чудно красив глас. Големият репертоар от песни на певицата е наследство най-вече от майка ѝ, а усвояването им ставало по седенки и сборове. Вълкана разказва, че има предпочитания към бавните, трапезни песни, в които се разказват различни случки от живота на хората. Първата песен, която изпява, е „Стоян на Рада думаше“. През 1936 г. я записва в студио „Арфа“ – талантът на Вълкана е открит именно от звукозаписното студио „Арфа“. Следват записи за студио „Симонавия“[2], „Радиопром“ и „Балкантон“. Пее в ансамбъл „Филип Кутев“ от основаването му през 1951 г. В репертоара си има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Станке ле, урум беглийке“. Много от тях са записани в Българското национално радио. Пяла е самостоятелно, под съпровод на известния кавалджия Никола Ганчев, с когото са записани повечето ѝ песни, и с ансамбъл „Филип Кутев“ – на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Получила е званията „Заслужил артист“[1], а от 1972 г. – „Народен артист“.
Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“.
Освен неповторимите си изпълнения, Вълкана Стоянова оставя след себе си своите ученици, по-известните сред които са: Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.
През 1999 г. Елена Огнянова издава книгата „Песните на Вълкана Стоянова. Откак се помня, все пея“, събрала 170 нотирани песни, подбрани от самата певица.
През 2002 г. е издаден компактдискът „Гласът на Тракия“, събрал едни от най-известните песни от репертоара на певицата.[3][4][5]
Вълкана Стоянова е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, по случай 85-годишнината на народната певица и приноса ѝ към българската култура. [6]
През 2007 г. БНТ създава и излъчва биографичния филм за Вълкана „Обичайте ме и когато няма да пея“.
Вълкана Стоянова умира в София на 11 януари 2009 г., на 86 години.[7][8]
СемействоРедактиране
Вълкана Стоянова има син, двама внуци, правнучка и правнук.
ПаметРедактиране
- На 25 май 2013 г. е открит паметник на Вълкана Стоянова в родното ѝ село.[9][10]
- През 2015 г. в Стралджа е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Целите са да се популяризира името и творческата дейност на Вълкана Стоянова, подпомагане и утвърждаване на българския фолклор и традиции, откриване и подпомагане на таланти и младежи да развиват своите заложби и потенциал в автентичния български фолклор.[11]
ДискографияРедактиране
Малки плочиРедактиране
- „Събрали са момите“ (Балкантон – 10017)
- „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – 2560)
- „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – 2581)
- „Изпълнения на народната певица Вълкана Стоянова“ (Балкантон – 5707)
- „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – ВНМ 6291)
Плочи на 78 оборота, издадени от „Балкантон“ и „Радиопром“Редактиране
- „Залюбих си малко любе / Станка дюлгерче думаше“ – изд. номер 1016
- „А бре воденичарю / Разболяла се хубава Яна“ – изд. номер 1017
- „Присмя се Янка на Стоян / Кой ще язди кончето“ – изд. номер 1018
- „Тодоре, Тодоре / Що не ме ожениш, мамо“ – изд. номер 1019
- „Димитър товари гимия / Димо на Рада думаше“ – изд. номер 1024
- „Опни ми, тропни ми / Натовари Стоян кервана“ – изд. номер 1028
- „Хубава Донка / Георги го беда бедили“ – изд. номер 1036
- „Наел ми се левент Марко / В чифлика жънат загорки“ – изд. номер 1127
- „Бре овчарю, воловарю / Йордан Зорница думаше“ – изд. номер 1128
Студийни албумиРедактиране
Дългосвирещи плочиРедактиране
- 1967 – „Пее Вълкана Стоянова, народни песни“ (Балкантон – ВНА 597)
- 1980 – „Вълкана Стоянова“ (Балкантон – ВНА 10333)
КомпактдисковеРедактиране
- 2002 – „Гласът на Тракия“ (Балкантон – 060243)
- Женала е дюлбер Яна
- Димитър кара гемия
- Гроздьо льо, един на мама
- Нягол на Милка думаше
- Дойна двори мела
- Овчари чукат кърмило
- Обзаложи се, Дойне ле
- Стойчо седи на дюкяна
- Продава се конче
- Мама на Стоян думаше
- Надхвърляли се ерген и вдовец
- Стояновата майчица
- Станке ле, урум беглийке
- Пила ѝ Бойка снощна вода
- Момчил си конче ковеше
- Разболяла се хубава Яна
- Стано, бяла Стано
- Тих вятър вее
- На висок баир Бакаджик
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Обложка на плочата ѝ ВНА 597 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
- ↑ „Тодоро, Тодорке“ – Вълкана Стоянова, запис от плоча, издадена от фабрика „Симонавия“, youtube.
- ↑ Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия, rodenkrai.bg.
- ↑ Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия, discogs.com.
- ↑ Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия[неработеща препратка], bulgarianmusic.net.
- ↑ Искат орден „Стара планина“ за народната певица Вълкана Стоянова, dariknews.bg, 16 февруари 2007 г.
- ↑ Почина певицата Вълкана Стоянова, dariknews.bg, 13 януари 2009 г.
- ↑ Вълкана Стоянова Архив на оригинала от 2017-08-26 в Wayback Machine., sibir.bg
- ↑ Откриха паметник на Вълкана Стоянова, в. Десант, автор: Янко Георгиев, 3 юни 2013 г.
- ↑ Тържествено откриха паметник на Вълкана Стоянова, Дарик Сливен, 26 май 2013 г.
- ↑ Създадоха фондация „Вълкана Стоянова“ в Стралджа, Дарик Сливен, 27 март 2015 г.