Вълкана Стоянова
Вълкана Стоянова е българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни.
| Вълкана Стоянова | |
|---|---|
 |
|
| Информация | |
| Родена |
Вълкана Стоянова Проданова
|
| Починала | |
| Стил | народна музика |
| Глас | сопран |
| Активност | 1936 – 1992 |
| Музикален издател | „Арфа“, „Симонавия“, „Радиопром“, „Балкантон“ |
| Свързани изпълнители | Никола Ганчев, Стоян Варналиев, Деси Слава |
| Уебсайт | valkana-stoyanova.artbf.com |
Съдържание
БиографияРедактиране
Вълкана Стоянова е родена в село Люлин, Ямболско, на 13 юли 1922 г. Тя е единадесето дете в многолюдно семейство, от които 4 доведени и 6 заварени. Певицата твърди, че е наследила певческите си умения и от двамата си родители, както и от единия си бащин брат, който бил свещеник и имал чудно красив глас. Големият репертоар от песни на певицата е наследство най-вече от майка ѝ, а усвояването им ставало по седенки и сборове. Вълкана разказва, че има предпочитания към бавните, трапезни песни, в които се разказват различни случки от живота на хората. Първата песен, която изпява, е „Стоян на Рада думаше“. През 1936 г. я записва в студио „Арфа“ – талантът на Вълкана е открит именно от звукозаписното студио „Арфа“. Следват записи за студио „Симонавия“[1], „Радиопром“ и „Балкантон“. Издават се 50 грамофонни плочи с песни на певицата. Пее в ансамбъл „Филип Кутев“ от основаването му през 1951 г. В репертоара си има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Станке ле, урум беглийке“. Много от тях са записани в Българското национално радио. Пяла е самостоятелно, под съпровод на известния кавалджия Никола Ганчев, с когото са записани повечето ѝ песни, и с ансамбъл „Филип Кутев“ – на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. От 1972 г. е носител на званието „народен артист“.
Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова“.
Освен неповторимите си изпълнения, Вълкана Стоянова оставя след себе си своите ученици, по-известните сред които са: Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.
През 2002 г. е издаден компактдискът „Гласът на Тракия“, събрал едни от най-известните песни от репертоара на певицата.[2][3][4]
Вълкана Стоянова е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, по случай 85-годишнината на народната певица и приноса ѝ към българската култура. [5]
През 2007 г. БНТ създава и излъчва биографичния филм за Вълкана „Обичайте ме и когато няма да пея“.
Вълкана Стоянова умира в София на 11 януари 2009 г., на 86 години.[6][7]
СемействоРедактиране
Вълкана Стоянова има син, двама внуци, правнучка и правнук.
ПаметРедактиране
- На 25 май 2013 г. е открит паметник на Вълкана Стоянова в родното ѝ село.[8][9]
- През 2015 г. в Стралджа е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Целите са да се популяризира името и творческата дейност на Вълкана Стоянова, подпомагане и утвърждаване на българския фолклор и традиции, откриване и подпомагане на таланти и младежи да развиват своите заложби и потенциал в автентичния български фолклор.[10]
ДискографияРедактиране
Студийни албумиРедактиране
Дългосвирещи плочи, издадени от „Балкантон“Редактиране
- Вълкана Стоянова – народни песни – ВНА 587
- Вълкана Стоянова – ВНА 10333 (1980)
КомпактдисковеРедактиране
- Гласът на Тракия (2002) – издател: „Балкантон“
- Женала е дюлбер Яна
- Димитър кара гемия
- Гроздьо льо, един на мама
- Нягол на Милка думаше
- Дойна двори мела
- Овчари чукат кърмило
- Обзаложи се, Дойне ле
- Стойчо седи на дюкяна
- Продава се конче
- Мама на Стоян думаше
- Надхвърляли се ерген и вдовец
- Стояновата майчица
- Станке ле, урум беглийке
- Пила ѝ Бойка снощна вода
- Момчил си конче ковеше
- Разболяла се хубава Яна
- Стано, бяла Стано
- Тих вятър вее
- На висок баир Бакаджик
Малки плочи, издадени от „Балкантон“Редактиране
- Вълкана Стоянова – 2581
- Вълкана Стоянова – 2560
- Изпълнения на народната певица Вълкана Стоянова – 5707
- Вълкана Стоянова – ВНМ 6291
Плочи на 78 оборота, издадени от „Балкантон“ и „Радиопром“Редактиране
- Залюбих си малко любе / Станка дюлгерче думаше – изд. номер 1016
- А бре воденичарю / Разболяла се хубава Яна – изд. номер 1017
- Присмя се Янка на Стоян / Кой ще язди кончето – изд. номер 1018
- Тодоре, Тодоре / Що не ме ожениш, мамо – изд. номер 1019
- Димитър товари гимия / Димо на Рада думаше – изд. номер 1024
- Опни ми, тропни ми / Натовари Стоян кервана – изд. номер 1028
- Хубава Донка / Георги го беда бедили – изд. номер 1036
- Наел ми се левент Марко / В чифлика жънат загорки – изд. номер 1127
- Бре овчарю, воловарю / Йордан Зорница думаше – изд. номер 1128
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Тодоро, Тодорке“ – Вълкана Стоянова, запис от плоча, издадена от фабрика „Симонавия“, youtube.
- ↑ Вълкана Стоянова – гласът на Тракия, rodenkrai.bg.
- ↑ Вълкана Стоянова – Гласът На Тракия, discogs.com.
- ↑ Вълкана Стоянова – Гласът на Тракия, bulgarianmusic.net.
- ↑ Искат орден „Стара планина“ за народната певица Вълкана Стоянова, dariknews.bg, 16 февруари 2007 г.
- ↑ Почина певицата Вълкана Стоянова, dariknews.bg, 13 януари 2009 г.
- ↑ Вълкана Стоянова, sibir.bg
- ↑ Откриха паметник на Вълкана Стоянова, в. Десант, автор: Янко Георгиев, 3 юни 2013 г.
- ↑ Тържествено откриха паметник на Вълкана Стоянова, Дарик Сливен, 26 май 2013 г.
- ↑ Създадоха фондация „Вълкана Стоянова“ в Стралджа, Дарик Сливен, 27 март 2015 г.