Вълково (дем Неврокоп)
- Тази статия е за село Вълково в Гърция. За селото в България вижте Вълково.
Въ̀лково (на гръцки: Χρυσοκέφαλος, Хрисокефалос, до 1927 година Βούλκοβο или Βούλκοβον, Вулково или Вулковон[1][2][3]) е село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.
Вълково Χρυσοκέφαλος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Неврокоп |
Надм. височина | 580 m |
Население | 108 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 580 m надморска височина,[4] на 5 km северно от демовия център Зърнево.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името на селото произхожда от личното име Вълко.[5]
В Османската империя
редактиранеВ съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Вълково (Вълкова) е вписано както следва - мюсюлмани: 14 домакинства, неженени - 9; немюсюлмани: 119 домакинства, неженени - 21, вдовици - 13.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Вълково (Вълкова) с мюсюлмани: 15 домакинства, неженени - 2; немюсюлмани: 92 домакинства, неженени - 8, вдовици - 7.[7] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Вълково (Вълкова) е посочено като село, в което живеят 6 немюсюлмански семейства.[8]
В XIX век Вълково е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Велково са турци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Велково (Velkovo) е посочено като село със 75 домакинства и 170 жители мюсюлмани.[10]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Вълково, пада се на запад от Белотинци, 1 час до левия бряг на Панега. Сградено на хълмисто място. Жителите са по предимство земледелци. 100 къщи, турци.[11] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вълково живеят 550 българи мохамедани и 60 цигани.[12] Пак според него в селото има 90 турски и 10 цигански къщи.[13]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Вълково (Βούλκοβον) живеят 1055 души.[14] Селото пострадва от Първата световна война и населението му намалява.[4]
През 1923 година жителите на Вълково са изселени в Турция и на негово място са заселени 131 гръцки бежански семейства с 511 жители.[3] През 1927 година името на селото е сменено на Хрисокефалос. Жителите му се увеличават с приток на бежанци от околни села.[4]
По време на Гражданската война (1946 - 1949) жителите му насилствено са изселени в Зърново. След успокояването на положението се завръща само част от тях.[4]
Населението произвежда тютюн, жито, картофи и други земеделски продукти и се занимава и със скотовъдство.[4]
Име | Име | Ново име | Ново име[15] | Описание |
---|---|---|---|---|
Янова скала[16] | Γιάννοβα Σκάλα | Крисопотамос | Χρυσότοπος | местност в Боздаг на ЮИ от Вълково[16] |
Борвица[16] | Μπόρβιτσα | Диакос | Διάκος | местност в Стъргач на З от Вълково[16] |
Моран[16][17] | Μωράν Λόφος | Кастро | Κάστρο | възвишение в Боздаг на И от Вълково[16] |
Саръ Меше[16] | Σαρη Μεσέ | Дрис | Δρύς | връх в Стъргач на СЗ от Вълково (853 m)[16] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1055[4] | 789[4] | 592[4] | 979[4] | 653[4] | 701[4] | 428[4] | 334[4] | 271[4] | 301 | 344 | 108 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 149. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 65.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 132.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 42.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009 г. (на гръцки)
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 22. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.