Вълновото число е мярка за пространствената честота на дадена вълна.[1] Измерва се в периоди на единица разстояние (обикновено вълново число) или в радиани на единица разстояние (ъглово вълново число). Аналогично е на временната честота, която се определя като количество вълнови периоди за единица време (обикновена честота) или радиани за единица време (ъглова честота). Използва се често във физиката и спектроскопията.

ДефиницииРедактиране

Двете широко разпространени дефиниции за вълновото число са:

  •  , брой радиани на единица дължина; понякога се нарича „ъглово вълново число“,
  •  , брой вълни на единица дължина; понякога се нарича „спектроскопично вълново число“,[1]

където   е дължината на вълната. Първата дефиниция е по-разпространена във физиката, като във формулата дължината е в метри, а вълновото число се изразява в обратни метри (m-1). Втората дефиниция се използва в спектроскопията, където обикновено във формулата дължината е в сантиметри, а вълновото число се изразява в обратни сантиметри (cm-1).

Спектроскопичното вълново число е равно на пространствената честота. Вълновото число в обратни сантиметри може да се преобразува в честота, изразена в гигахерци, като се умножени на 29,9792458 (скоростта на светлината в сантиметри за наносекунда).[2] Електромагнитна вълна на честота 29,9792458 GHz има дължина на вълната 1 cm в свободното пространство.

ПримериРедактиране

Вълновото число, характеризиращо движещ се във вакуум фотон, e:

 ,

където   e честотата на електромагнитната вълна, асоциирана с фотона,   е скоростта на светлината във вакуум,   e ъгловата честота, асоциирана с фотона,   e енергията на фотона, а   – редуцираната константа на Планк.

ИзточнициРедактиране

  1. а б БДС EN ISO 80000-3:2021 Величини и единици. Част 3: Пространство и време (ISO 80000-3:2019)
  2. NIST: Wavenumber Calibration Tables - Description. // Посетен на 31 октомври 2018.

Вижте същоРедактиране