Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.

Въло Радев
Роден Въло Радев Вълов
Починал
Награди „Златна роза“ (1963, 1964, 1966, 1967, 1970, 1972, 1976, 1980)

БиографияРедактиране

Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).

Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X-и пехотен полк на I-ва българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден " За бойна заслуга ".

Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините си след завръщане, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Въло Радев навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964г е премиерата на дебютния му режисьорски филм - " Крадецът на праскови ". Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, който е първият му режисьорски филм „Адаптация“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него заснема филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Карабов.

Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).

Умира на 28 март 2001 година.

ФилмографияРедактиране

РежисьорРедактиране

СценаристРедактиране

ОператорРедактиране

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Бележити българи, т. Х. София, 2012 (статия на Борислав Гърдев)

Външни препраткиРедактиране