Уикипедия

Вълчедръм (община)

община в област Монтана

Община Вълчедръм се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Вълчедръм (община)
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ431,514 km²
Население9 547 души
Адм. центърВълчедръм
Брой селища11
Сайтvalchedram.bg
Управление
КметИван Барзин
(ЗС „Александър Стамболийски“; 1999)
Общ. съвет13 съветници
  • ЗС „Ал. Стамболийски“ (4)
  • Народен съюз (4)
  • БСП (2)
  • ДПС (2)
  • ГЕРБ (1)
Вълчедръм (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Монтана. С площта си от 431,514 km2 заема 3-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 11,87% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Геоложки строеж

редактиране

Геоложкият профил на община Вълчедръм е изграден от еднообразни квартернерни глини, представляващи част от деградирани и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса пропадъчни свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове, характеризиращи геоложката основа в района: черноземна глина богата на хумусни вещества и богата коренова растителност, като мощността ѝ е постоянна – 1,30 – 1,50 m; глина льосовидна, светложълта, слабо песъчлива, влажна, с характерни варовити повлекла и включвания, с мощност под 3,5 – 4 m от терена е силно песъчлива и водонаситена.

Релеф

редактиране

Релефът на община Вълчедръм е низинно-равнинен до хълмист и предоставя прекрасни условия за развитие на растениевъдството и за механизирана обработка на земята. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.

В източната половина на общината се простира западната част на обширното льосово плато Златията. Общият наклон на платото е в посока изток-югоизток и най-високата му точка както на него, така и на община Вълчедръм е 174,5 m, разположена южно от село Горни Цибър. На запад към долината на река Цибрица и на север към река Дунав склоновете му са стръмни. На север от него покрай брега на Дунав е разположена Цибърската низина, която представлява заливна тераса на Дунав. Нейната дължина е 10 – 11 km, а ширината – 4 km. В нейната най-източна част, на брега на реката, е минималната кота на общината – 26 m н.в.

На запад от широката долина на река Цибрица се простира обширна равнинна местност с обща денивелация от запад на изток.

Води

редактиране

В пределите на община Вълчедръм се простира участък от 13 km от южния бряг на река Дунав от km 708 до km 721 (километрите се отчитат от устието на реката). От юг на север през средата на общината преминава най-долното течение на река Цибрица. Десният склон на долината, обърнат към льосово плато Златията е стръмен, на места даже и отвесен, а левият – нисък и полегат. В източната част на община Вълчедръм, на границата с община Козлодуй е изграден големият язовир „Шишманов вал“, с водите на който се напояват обширни земеделски площи в Златията. В югоизточната част, в землищата на селата Бъзовец и Септемврийци са изградени два сравнително големи микроязовира („Бъзовец“ 55 дка, „Септемврийци“ 381 дка), водите на които също са включени в напоителни системи и са зарибени.

Климат

редактиране

Община Вълчедръм е с преобладаващи умерено-континентални климатични условия. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум и изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. Средногодишната сума на валежите е под 500 mm, като средните валежи по сезони са: пролет – 150 – 200 mm, лято – 175 mm, есен – 125 – 150 mm, зима – 100 – 125 mm. Сравнително високата сума на валежите е положителен фактор за самоочистване на атмосферата от замърсители. Снежната покривка се задържа 50 – 80 дни през годината, а средната ѝ височина е 10 – 20 cm. Броят на засушаванията с продължителност 10 и над 10 дни за периода април – октомври е 4,5 – 5,0. Сумарната слънчева радиация е 20 – 20,5 дни и под 3 през декември, като годишната ѝ стойност е под 133 дни. Сравнително висока е средноянуарската температура (-1,6 до –3,2 °С), а средно юлската – около 23 °С. Средната годишна температура в района е 9 – 10 °С. Ортографските особености на района силно повлияват на скоростта и посоката на вятъра. Средната скорост на вятъра в 85% от случаите на наблюденията е под 2 m/s. В 42,7% от случаите времето през годината е тихо – през есента това са 51%, а през лятото – 37,2%. Преобладаващи са западните и северозападните ветрове.

Почви

редактиране

Почвите в община Вълчедръм са относително еднообразни и се представят от следните четири групи:

около 86% от равнинната територия е заета от подтипа на карбонатните черноземи;
стабилният равнинен терен южно от град Вълчедръм и източно от река Цибрица е зает от подтипа – излужени черноземи – 6,3%;
заливната (западна) тераса на река Цибрица е заета от ливадни почви – 2,9%;
стръмният десния бряг на реката е зает от силно ерозирали почви и оврази – 5,8%.

Флора и фауна

редактиране

Общината е бедна на дървесна горска растителност, която е представена от дъб, акация, топола, бряст, ясен и др. широколистни. Лесистостта на горите е ниска – 5% спрямо цялата площ и е типично полски тип. Фауната се характеризира с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, другата част – преминаващи. Освен богата орнитофауна, в района се срещат и много бозайници, най-често зайци, диво прасе, сърни и др.

Защитени зони

редактиране

На територията на община Вълчедръм има 4 защитени зони, включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000:

  • Защитена зона „Златията“ с идентификационен код BG0002009 в землища от общините Козлодуй, Хайредин, Мизия и Вълчедръм – с площ 434 987,345 дка;
  • Защитена зона „Остров до Горни Цибър“ BG0002008 в землището на с. Горни Цибър – с площ 2184,270 дка;
  • Защитена зона „Цибърско блато“ с идентификационен код BG0002104 в землището на с. Долни Цибър – с площ 3459,584 дка;
  • Защитена зона „Остров Ибиша“ – в землищата на с. Долни Цибър и с. Горни Цибър – с обща площ 3993,232 дка.

Населени места

редактиране

Общината има 11 населени места с общо население 7698 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място Преброяване
(от септември 2021)[1]		 По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2024)[2]		 Площ
(km²)		 Гъстота
(д/km²)
Ботево (Омер махала, Ботьово) 49 38 5,356 7.09
Бъзовец 57 67 12,131 5.52
Вълчедръм (Вълчедръма, Вълчедърма) 2895 3060 121,134 25.26
Горни Цибър (Цибър варош) 100 90 33,763 2.67
Долни Цибър 1408 1626 15,053 108.02
Златия 583 580 47,388 12.24
Игнатово (Кара баджак, Игнатиево) 200 192 14,798 12.97
Мокреш 636 726 66,652 10.89
Разград 506 554 47,159 11.75
Септемврийци (Горна Гнойница) 893 1006 46,209 21.77
Черни връх 371 440 21,871 20.12
Общо за общината: 7698 8379 431,51 19.42
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021)

редактиране
Община Вълчедръм
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 27471 28723 27261 25190 21951 18293 15858 13146 9900 7698
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Население по възрастови групи

редактиране
Население по възрастови групи към септември 2021 г. [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
7698 343 401 395 411 389 343 394 405 442 528 548 457 473 538 646 438 289 258

Етнически състав

редактиране
Етноси в община Вълчедръм (2011)
Етническа група процент
българи
  
 78.83%
цигани
  
 20.19%
турци
  
 0.25%
други и неопределени
  
 0.72%

Етническа група от общо 9676 самоопределили се (към 2011 г.):[3]

Административно-териториални промени

редактиране
  • Височайши доклад № 7843 от 09.11.1881 г. – преименува с. Дервиш махала на с. Крумово;
– преименува с. Омер махала на с. Ботьово;
– преименува с. Кара баджак на с. Игнатиево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Цибър варош на с. Горни Цибър;
  • указ № 664/обн. 29.12.1950 г. – заличава с. Душилница и го присъединява като квартал на с. Мокреш;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Калугер махала и Куле махала в едно населено място – с. Златия;
– обединява селата Крумово и Разград махала (Разград махла) в едно населено място – с. Разград;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчедръма (Вълчедърма) за с.гр.т. Вълчедръма;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с.гр.т. Вълчедръма на с.гр.т. Вълчедръм;
– осъвременява името на с. Игнатиево на с. Игнатово;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Вълчедръм за гр. Вълчедръм;
  • Указ № 2106/обн. 22 януари 1974 г. – преименува с. Горна Гнойница на с. Септемврийци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Златия и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Вълчедръм.

Политика

редактиране

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ www.grao.bg
  3. ↑ www.nsi.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вълчедръм_(община)&oldid=12365465“.