Отваря главното меню

Вълшебният стрелец (на немски: Der Freischütz) е романтична опера от Карл Мария фон Вебер в 3 действия (6 картини).

Вълшебният стрелец
Композитор Карл Мария фон Вебер
Либретист Фридрих Кинд
Основа Германска фолклорна легенда
Действия 3
Премиера 18 юни 1821 г.
Вълшебният стрелец в Общомедия

Съдържание

Основни фактиРедактиране

  • Либрето: Фридрих Кинд (по приказката на Аугуст Апел и Фридрих Лаун)
  • Първо изпълнение: 8 юни 1821 г. в Schauspielhaus, Берлин под диригентството на Вебер
  • Първо изпълнение в България: 19 май 1930 г. в София

Действащи лицаРедактиране

  1. Отокар, княз на Бохемия – баритон
  2. Куно, лесничей на княза – бас
  3. Агата, негова дъщеря – сопран
  4. Енхен, братовчедка на Агата – сопран
  5. Каспар, ловец – бас
  6. Макс, ловец – тенор
  7. Килиан, богат селянин – тенор
  8. Отшелник – бас
  9. Самиел „Черният ловец“ – без пеене (говорна роля)
  10. Свита на княза, ловци, селяни, девойки, шаферки, музиканти, призраци.

Място и време на действието: Бохемия, Чешко кралство средата на 17 век след Тридесетгодишната война.

СюжетРедактиране

Първо действиеРедактиране

Площад пред селската кръчма. Жителите на малко планинско село избират Килиан за „крал на стрелците“. Всички се радват заедно с победителя. Само досегашният победител – младият Макс е тъжен – нито един от неговите изстрели не е попаднал в целта, а той е обект на подигравки.

И все пак за Макс има надежда — утре ще се състои състезанието на младежите и ако той победи, ще получи не само длъжността лесничей на княза, но и ръката на дъщерята на Куно, красивата Агата.

Съперник на Макс е друг ловец, Каспар. Той също е претендент за ръката на Агата, но тя предпочита Макс. Затова Каспар замисля коварен план. Той дава на младежа своята „вълшебна“ пушка и му обещава, че ще спечели състезанието с нея. Посочва му летящия в небесата орел и му предлага да стреля по него. Макс стреля и птицата пада на земята. Смаян от резултата, той иска да разбере тайната на това вълшебно оръжие.

Каспар му съобщава, че пушката е заредена с „вълшебен“ куршум, който може да улучи точно и безпогрешно всяка цел. Сега за Каспар е съвсем лесно да уговори нищо неподозиращия Макс да отиде в полунощ с него във Вълчата долина – страшно и злокобно място, където броди нечиста сила, за да излеят там вълшебните куршуми.

Каспар отдавна е продал душата си на дявола. Като измами Макс, той се надява да го принесе в жертва, за да спаси своя живот, чийто срок, според договора със Сатаната, скоро изтича.

Второ действиеРедактиране

В дома на лесничея Куно, Енхен се опитва с весела песен да разсее тъгата на своята братовчедка Агата. Но девойката е тъжна. Пристига Макс и в разговора между двамата се изяснява, че точно когато вълшебният куршум е повалил орела, в стаята на Агата е паднал от стената портретът на дядо ѝ и е наранил девойката. Макс вижда в това лоша поличба. Но вече е късно да се откаже. Ще тръгне към Вълчата долина каквото и да става.

Каспър вече е пристигнал на страшното място. Той знае, че скоро трябва да отиде в Ада. За да измоли отсрочка за 3 години, се е заклел пред дявола – Самиел „Черния ловец“ – че ще му доведе нова жертва – младия ловец Макс. Тази нощ двамата ще излеят 7 куршума. Последният ще бъде за Сатаната и на другия ден на състезанието при княз Отокар, Каспар ще го насочи към сърцето на любимата на Макс, Агата. Идва и самият Макс. С много трудности и страхове е преодолял опасния път дотук. Двамата ловци започват да леят вълшебните куршуми.

Трето действиеРедактиране

Намират се в гората. Куршумите са вече готови. Пет от тях са изстреляни от Макс и Каспар. Двамата разполагат с по един. Каспар изстрелва и шестия. Остава седмият, съдбоносният в пушката на Макс. Същият, който принадлежи на дявола и е предназначен за сърцето на Агата.

В стаята на Агата. Девойките от селото я обличат с венчалните дрехи – предстои ѝ да стане невеста на победителя в състезанието. Изведнъж Енхен уплашено отскача от разтвореното ковчеже. Вместо венчален венец в него се оказва погребален. За да не уплаши братовчедка си, тя поставя на главата ѝ венче от рози, подарено от благочестив отшелник.

Отново в гората. Княз Отокар дава знак за начало на състезанието между ловците. Той заповядва да се избере за прицел прелитащата от дърво на дърво бяла гълъбица. Макс се прицелва в птицата, когато се чува възглас: „Не стреляй, бялата гълъбица съм аз!“ И между дърветата се появява Агата. Но Макс не я чува и стреля. Агата пада бездушна на земята. Но вълшебният куршум не е засегнал девойката. Внезапно появилият се отшелник е защитил момичето от коварството на Сатаната и дяволът е насочил седмия куршум в сърцето на коварния Каспар. Така злодеят сам попада в своя капан.

Зарадван от свестяването на Агата, Макс се разкайва за постъпката си. Без да скрива нищо, той разказва на Отокар историята с вълшебните куршуми. Младият ловец е извършил престъпление и ще бъде наказан от княза с изгнание далеч от родината.

Благочестивият отшелник се застъпва за младежа. Ако в продължение на една година Макс не се опетни с нищо, сам князът ще благослови брака му с Агата. Всички празнуват.

ИзточнициРедактиране