Върбица (река)

река в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица (до 29 юни 1942 г. Сютлийка)[1] е река в Южна България - област Смолян (община Златоград) и област Кърджали (общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали), десен приток на Арда. Влива се в язовир „Студен кладенец“. Дължината ѝ е 98,1 km, която ѝ отрежда 28-о място сред реките на България. Тя е най-дългият и най-пълноводен приток на Арда. Отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Гюмюрджински снежник и Стръмни рид в Източните Родопи. По цялото си протежение реката е граница между Западните и Източните Родопи[2].

Върбица
Река Върбица, в района на гр. Златоград
Река Върбица, в района на гр. Златоград
41.4108° с. ш. 24.9186° и. д.
41.6025° с. ш. 25.4356° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Смолян
Община Златоград
Област Кърджали
Община Кирково
Община Момчилград
Община Джебел
Община Кърджали
Дължина98,1 km
Водосб. басейн1203 km²
Отток22,06 m³/s
Начало
Мястосеверно от връх Мъргазян
Ардински дял,
Западни Родопи
Координати41°24′38.88″ с. ш. 24°55′06.96″ и. д. / 41.4108° с. ш. 24.9186° и. д.
Надм. височина1284 m
Устие
Мястодесен приток на Арда (влива се в язовир „Студен кладенец“ → МарицаБяло (Егейско море)
Координати41°36′09″ с. ш. 25°26′08.16″ и. д. / 41.6025° с. ш. 25.4356° и. д.
Надм. височина227 m
Върбица в Общомедия

Географска характеристика редактиране

Извор, течение, устие редактиране

Река Върбица се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград.

За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от Ардински дял на Западните Родопи, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1346 m), на около 2 km югозападно от село Мързян, община Златоград. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица.

След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри. В района на село Фотиново, община Кирково реката завива на север и запазва тази си посока до устието си, като долината ѝ става много широка. Влива се отдясно в река Арда (в язовир „Студен кладенец“), на 227 m н.в., в района на село Соколско, община Кърджали.

Водосборен басейн, притоци редактиране

Реката има широк и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 1203 km2, което представлява 20,8% от водосборния басейн на река Арда. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

  • на северозапад, по билото на рида Жълти дял – с водосборните басейни на малки десни притоци на река Арда, в т.ч. река Кьошдере;
  • на изток, по билото на Стръмни рид – с водосборните басейни на реките Големица и Крумовица, десни притоци на Арда;
  • на юг и югозапад, по билото на Гюмюрджински снежник (държавната граница на България с Гърция) – с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Голяма река
  • ← Козарска река
  • ← Малка река (Аламовска река)
  • → Балалийска река
  • ← Хасидере
  • Неделинска река (Узундере)
  • → Папаздере
  • → Ахряндере
  • → Олудере
  • ← Дранговска река
  • → Циганско дере
  • Чорбаджийска река (Къзълач, най-голям приток)
  • ← Арпалъшко дере
  • → Саръяр дере
  • Джебелска река (Дерменчай)
  • ← Чуковска река
  • ← Кедикдере
  • → Дива река (Читакдере)
  • ← Бююкдере
  • → Акдере
  • ← Чакундере
  • ← Джерал

Хидроложки показатели редактиране

Средногодишните валежи по поречието на Върбица достигат до 1000 l/m2, които съчетани с интензивността с различно времетраене, големият водосборен басейн и факта, че валежите са през есента създават предпоставка за големи прииждания на реката и причиняване на наводнения особено в долното течение (околностите на Момчилград). Река Върбица е една от най-поройните реки в цяла България.

Средногодишният отток при моста на шосето Кърджали – Момчилград 22,06 m3/s, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември.

  • среден наклон на течението – 11 ‰;
  • коефициент на извитост – 2,40 (най-висок за целия водосборен басейн на Арда)[3].

Селища редактиране

По течението на реката са разположени 15 населени места, в т.ч. 1 град и 14 села:

Стопанско значение редактиране

Река Върбица, заедно с Неделинска река, е основен ресурс на питейна вода за град Златоград, въпреки екологичните проблеми причинени от канализацията на селата Долен и Ерма река [4]. Във водосборния ѝ басейн са изградени 3 по големи язовира („Ерма река“, „Горубсо“ и „Бенковски“) и множество микроязовира. Големите язовири играят ролята на регулатори на оттока на реката и нейните притоци, поради поройните им характери, а малките микроязовири се използват за местно напояване.

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

В реката има разнообразие на риби: речен кефал, черна мряна, бяла мряна, алай (по-често се среща през пролетта), костур, слънчевка, каракуда и шаран (в долното течение на реката, в близост до устието ѝ в язовир „Студен кладенец“). Срещат се и водни змии, но те са много малко, жаби и видри.

Други редактиране

На 12 декември 1990 г. четири танка и четири военни транспортни машини (МТЛБ) са залети от придошлата река Върбица край Момчилград, като при инцидента загиват 10 войници.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 49.
  2. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 800
  3. Общи сведения за река Арда
  4. Асоциация на родопските общини – Община Златоград, архив на оригинала от 21 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071021203143/http://www.arm-bg.org/Obshtini/zlatograd_bg.html, посетен на 2007-09-30