Върбово (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбово.
Върбово е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, област Видин. Населението му е около 94 души (2015).
| Върбово | |
|---|---|
 Центърът на село Върбово | |
  Върбово  Върбово | |
| Общи данни | |
| Население | 94 души[1] (15 септември 2022 г.) 2,3 души/km² |
| Землище | 41,19 km² |
| Надм. височина | 480 m |
| Пощ. код | 3951 |
| Тел. код | 09327 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 12797 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Чупрене Анжело Добричов (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Младен Георгиев |
| Върбово в Общомедия | |
География Редактиране
Върбово е разположено на 480 метра надморска височина в Предбалкана, югозападно от рида Ведерник. Намира се на 10 километра южно от град Белоградчик и на 10 километра североизточно от границата със Сърбия.[2]
Северно от селото преминава Върбовска река, която пресича Ведерник и е десен приток на Стакевска река. Землището на селото е с площ 41,19 квадратни километра. В него, западно от селото, се намира малкият язовир „Върбово“, който е общинска собственост.[3] От селото тръгват две екопътеки, които водят до красивите местности „Лъга“ и „Под венеца“ в подножието на Ведерник.
История Редактиране
Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[4]
От село Върбово има мнозина участници в Белоградчишкото въстание, целящо провеждането в района на обявения от султан Абдул Меджид I Танзимат. които дават живота си за Освобождението от турско владичество. Тодор Илиев от Върбово е единственият участник от Белоградчишко в Ботевата чета през 1876 година.[5]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров. През лятото на 1952 година двама души от селото са осъдени за подпомагане на горяните.[6]
Население Редактиране
Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване. Населението е предимно от торлаци.
Управление Редактиране
Икономика Редактиране
Инфраструктура Редактиране
Култура Редактиране
В селото се намира старата църква „Свети Йоан Кръстител“, която е реставрирана и са възстановени всички стенописи в нея, както и паметник на загиналите в Белоградчишкото въстание.
Всяка година на 24 май се организира събор. От скоро във Върбово се организира празникът „Да се завърнеш в бащината къща!“, който има за цел да събере всички стари познати след дълго отсъствие от родния край.
Друго редовно събитие е общинският турнир по футбол, който се провежда всяка година от 10 юли до 10 август, в който взимат участие отбори на всички села в община Чупрене.
- Върбовска песен
„Ябълчице петровчице“
Ябълчице петровчице,
що си толкова род родила -
род родила – преродила.
На две клоньке – две ябълке,
на третото – сокол стои.
- Соколиче, диво птиче,
като стоиш на високо
дали видиш на далеко?
- Видим, видим града Видин -
двама бракья конье кову,
а две сестре юзде дьржу;
юзде дьржу люто кълну.
- Проклет да е чорбаджия,
чорбаджия абаджия.
Тази песен пеела Пена Пунчева Попова – майка на учителя Леонид Костов Попов
Бележки Редактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ wikimapia.org
- ↑ opendata.government.bg, архив на оригинала от 19 август 2018, https://web.archive.org/web/20180819150104/https://opendata.government.bg/dataset/register-yazoviri-oblast-vidin/resource/88aa53fe-3bf8-4545-b15b-9e7f098496ba, посетен на 2018-08-19
- ↑ Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
- ↑ www.vidin-online.com
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 239.
Външни препратки Редактиране
- Клип от снимки на местности около селото
- История на село Върбово Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine.
- Галерия снимки от Върбово Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- „Горо ле, горо зелена“, хайдушка песен от Върбово, сборник песни „Хайдушка смърт“, съставител Тодор Моллов, liternet.bg