Вършен
Вършен или Връщен (на гръцки: Βήρσαν, Вирсан[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
| Връщен Βήρσαν | |
| — село — | |
  Връщен  Връщен  Връщен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 534 m |
География редактиране
Вършен се намира на северните склонове на Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Сидерово, Перух, Пепелаш и Странен.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Вършан са регистрирани мюсюлмани: 2; немюсюлмани: 9, неженени - 3, вдовици - 1.[2] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Виршани с мюсюлмани: 3 домакинства; немюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 3, вдовици - 1.[3] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Виршани както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 2 неженени; немюсюлмани - 9 семейства, 11 неженени и 1 вдовици.[4] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Връщен (Вършани) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Вършен (Вършани) са зачислени 22 мюсюлмански домакинства.[6]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1530 | 9 | 3 | 1 | - | 3 | 16 |
| 1569 | 9 | 11 | 1 | 2 | 2 | 25 |
| 1723 | - | 22 | 22 | |||
В XIX век Връщен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вършен (Vërchen) е посочено като село с 30 домакинства и 90 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Връщен (Варшен) има помашко мъжко население 99 души, което живее в 30 къщи.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Връщен (Върщенъ) живеят 184 българи мохамедани.[9]
В Гърция редактиране
Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година във Вършан живеят 34 семейства или общо 174 души.
След Междусъюзническата война от 1913 година Вършен попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Вурсян (Βούρσιαν) живеят 144 души.[10] През 1920 година в селото са преброени 110 жители.[1]
По силата на Лозанския мирен договор през 1923 година жителите на селото са изселени в Турция, където са настанени в селата около град Узункьопрю. Гръцки бежанци от Турция не са заселени в селото, което е заличено с наредба № 7512 на гръцкото вътрешно министерство от 1928 година.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 144[1] | 110[1] |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 149. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 109.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 597-598.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 225.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009 г. (на гръцки)