Вършец (община)

община в България

Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Вършец (община)
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ240.11 km²
Население8 078 души
Адм. центърВършец
Брой селища9
Сайтwww.varshets.bg
Управление
КметИван Лазаров
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • ГЕРБ (5)
  • АБВ (3)
  • РБ (2)
  • ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (1)
  • БСП (1)
  • ДПС (1)

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Монтана. С площта си от 240,112 km2 заема 8-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,6% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е средно, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

Южната и източната половина на общината се заемат от склоновете на две планини, части от Западна Стара планина. В южната половина се простира северната част на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Берковица, а източната ѝ половина се заема от крайните северозападни части на Врачанска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината – връх Стрешеро (1215 m) се издига източно от село Горно Озирово, на границата с Община Враца.

На север от Козница и на запад от Врачанска планина на около 350 – 500 m н.в. е разположена Вършецката котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Котловината е широко отворена на североизток, като в тази посока е и нейният наклон. По цялото ѝ протежение протича река Ботуня. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район разположен северно и северозападно от котловината, известен под името Замфировска хълмиста област. Нейната максимална височина – Драганички връх (638,5 m) се намира западно от село Черкаски.

Минималната височина на община Вършец се намира северно от село Стояново, в коритото на река Ботуня – 228 m н.в.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Вършец е река Ботуня, която протича през нея с цялото си горно течение. Тя води началото си от източното подножие на връх Тодорини кукли и се насочва на североизток, като протича в дълбока и залесена долина. Югозападно от град Вършец навлиза във Вършецката котловина, преминава през общинския център, пресича надлъжно цялата котловина и северно от село Стояново напуска общината. В нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки водещи началото си от околните планини и хълмистата област, заграждащи котловината.

Климат редактиране

Климатът в района на община Вършец е умерено континентален и е под влиянието на западните и северозападните ветрове, с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физикогеографски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е – 2,1 °C, средномесечната юлска температура е 22 °C, а средногодишната температура достига 11 °C, като са характерни големи температурни амплитуди. На юг в планинските части температурните амплитуди намаляват. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната сума е 953 мм/м2 с максимум през месеците май и юни, а минимум през януари и февруари. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е малък, а снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Скоростта на вятъра е 1,1 м/сек. Главно поради това величината на охлаждане е много малка. Поради малката си скорост той влияе освежаващо и пречиства въздуха, който в община Вършец е умерено влажен.

Население редактиране

Населени места редактиране

Общината има 10 населени места с общо население 6927 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 март 2024)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Вършец 5465 5676 81,96 70.06
Горна Бела речка 55 54 19,975 2.95
Горно Озирово 233 222 43,666 4.49
Долна Бела речка 105 99 15,159 6.33
Долно Озирово 333 375 14,892 24.85
Драганица 170 139 16,948 8.14
Клисурски манастир 10 -
Спанчевци 296 353 17,335 19.73
Стояново (Сердар чифлик, Сердар, Стоян Лилково) 75 43 7,145 6.02
Черкаски (Хаджийска махала) 185 174 23,032 7.9
Общо за общината: 6927 7135 240,11 29.85
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021) редактиране

Община Вършец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 11728 12692 12743 11654 12119 11481 11066 9870 8203 6927
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Население по възрастови групи редактиране

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
6927 294 384 397 301 317 306 374 316 338 425 548 488 490 489 550 445 287 178

Етнически състав редактиране

Етноси в община Вършец (2011)
Етническа група процент
българи
  
81.96%
цигани
  
17.42%
турци
  
0.05%
други и неопределени
  
0.57%

Етническа група от общо 7738 самоопределили се (към 2011 година):[3]

Административно-териториални промени редактиране

– преименува с. Хаджийска махала (Хаджи махла) на с. Черкаски;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Сердар на с. Стоян Лилково;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стоян Лилково на с. Стояново;
  • Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Заножене и го присъединява като квартал на с. Вършец;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вършец за гр. Вършец;

Транспорт редактиране

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,5 km:

Топографска карта редактиране

Бележки редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране