Въстание на Драгота
Въстанието на Драгота е опит от 1255 година на българското население в Мелник и Мелнишко да отхвърлят властта на Никейската империя.[1][2]
| Въстание на Драгота | |||
|---|---|---|---|
 миниатюра на Теодор II Ласкарис, cod. Monac. gr. 442, fol. 7v, Bayerische Staatsbibliothek, Munich |
|||
| Информация | |||
| Период | лятото на 1255 г. | ||
| Място | Рупелски пролом, Никейска империя | ||
| Резултат | никейска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
|
|||
| Командири и лидери | |||
|
|
|||
| Сили | |||
|
|||
| Жертви и загуби | |||
|
|||
В 1255 година началникът на мелнишкия гарнизон Драгота, бивш български управител на Сяр, за когото историкът Георги Акрополит пише, че тъй като е българин по произход, винаги е мразил ромеите, замисля да вдигне въстание против никейската власт в Мелнишко.[2] Въстанието избухва през лятото на 1255 година, докато император Теодор II Ласкарис се опитва да презвеме родопската крепост Цепина.[1] Драгота събира войници в Мелник, както и хора от околността и обсажда Мелнишката крепост. Никейският гарнизон в крепостта обаче имал достатъчно запаси и успява да отбие всички опити на Драгота да превземе крепостта. Междувременно Теодор II Ласкарис потегля на поход за потушаване на въстанието и след две седмици пристига в Сяр. Драгота укрепява здраво Рупелския пролом и издига дема, отбранявана от голяма войска - конница и пехота. Според Васил Златарски големите войскови сили, които разполага Драгота показват, че той е действал с подкрепа на българския цар Михаил II Асен, като значителна част от войските са били български, а и „несъмнено самото възстание е било устроено отъ българското правителство, за да отвлѣче вниманието на никейскитѣ пълководци и да обезпечи тила на царя“.[2] Според Иван Божилов обаче въстаниците не получават никаква подкрепа от Търново, което е и причината за неуспеха на въстанието.[3]
Никейците, след като разбират, че не ще могат да форсират укрепленията на пролома, решават да направят обход. Теодор II Ласкарис заповядва пехотата да обиколи през околните гъсти гори и големи върхове над прохода, вероятно през източна Беласица. След успешния обход никейската пехота започва да обсипва със стрели и камъни защитниците на прохода, а конницата ги атакува фронтално.[2] Българите са обърнати в бягство, като никейците избиват много български войници. Избягалите защитници на пролома всяват страх в българския лагер, който също се разпръсва. Драгота е тежко ранен и след три дена умира. В същата нощ император Теодор влиза в Мелник, който се предава без бой. Имотите на бунтовниците са конфискувани, жените и децата им са отведени в плен.[4] Мелник остава за около 100 години във византийски ръце.[1]
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 177.
- ↑ а б в г Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280). София, Придворна печатница, 1940. с. 452.
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460): генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките „Марин Дринов“, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 107.
- ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280). София, Придворна печатница, 1940. с. 453.