Вътрешна Картли (на грузински: შიდა ქართლი, Шида Картли) е една от 12-те историко-географски области (мкхаре, региони) на Грузия. Площ 5696 km² (8-мо място по големина в Грузия, 8,18% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 259 300 души[1] (7-мо място по население в Грузия, 6,53% от нейното население). Административен център град Гори. Разстояние от Тбилиси до Гори 96 km.

Вътрешна Картли
შიდა ქართლი
Шида Картли
Georgia Shida Kartli map.png
Страна Флаг на Грузия Грузия
Адм. център Гори
Площ 5696 km²
Население (2018) 259 300 души
45,5 души/km²
Райони 4
Губернатор Георгий Ходжеванишвили
Вътрешна Картли в Общомедия

В северната част на областта е разположен административния район Джава и северните части на районите Карели и Гори (общо 1393 km²), които се контролират от властите на самопровъзгласилата се през 1992 г. за независима република Южна Осетия.

Историческа справкаРедактиране

През 2-та половина на 15-ти век в резултат на разпада на Грузинското царство, поради погромите извършени от нашествието на ордите на Тимур (Тамерлан) се образува феодалното Картлийско царство. Самостоятелно то съществува до 1762 г., когато при цар Ираклий ІІ се обединява с Кахетското царство в единна Картлийско-Кахетинско царство. Икономиката на Картлийското царство се основавала на натуралното стопанство. Страната се е деляла на полусамостоятелни единици – сатавадо. В края на 17-ти и началото на 18-ти век в Картлийското царство започва икономически и културен подем. От 16-ти до 18-ти век царството е водело постоянна борба против ирано-турската агресия. Картлийските царе и политици (Луарсаб І, Симон, Георгий Саакадзе, Ростом, Вахтанг VІ, Ираклий ІІ и др.) непрекъснато са се борили за съхраняването на независимостта на страната. През 1723 г. Картлийското царство е завладяно от Османската империя, а през 1735 г. – от Персийската империя. През 1744 г. в резултат на национално-освободителната война народът на Картлия се освобождава от чуждестранните поробители. През 1801 г. обединеното Картлийско-Кахетинско царство е присъединено към Руската империя.[2]

Най-старият град в областта е Гори, който се споменава в летописните източници от началото на 7-ми век. През 1801 г. след присъединяването на Картлийско-Кахетинско царство към Руската империя селището официално е утвърдено за град. Останалите три града са обявени за такива по време на съветската власт: Хашури (1921), Каспи (1959), Карели (1981).

ГеографияРедактиране

Вътрешна Картли е разположена в северната централна част на Грузия. На север граничи с Република Северна Осетия на Русия, на изток – с Мцхетия-Мтианетия, на юг – с Долна Картли, на югозапад – със Самцхе-Джавахети, на запад – с Имеретия и на северозапад – с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия. В тези си граници заема площ от 5696 km², от които 1393 km² се контролират от властите на самопровъзгласилата се през 1992 г. за независима република Южна Осетия.[3]

Територията на Вътрешна Картли заема централната част от южните склонове на Голям Кавказ , голяма част от Вътрешнокартлийската равнина и северните склонове на Триалетския хребет (височина до 2757 m). По територията на региона се простират кавказките хребети: Рачински, Лихски (Сурамски), Кударойски, Гудиски, Харулски, Ломиски, а на североизток е разположена Келската планинска земя. На север множество върхове превишават 3500 m (връх Халаца 3938 m, 42°35′56″ с. ш. 43°50′12″ и. д. / 42.598889° с. ш. 43.836667° и. д.)), издигаш се на границата със Северна Осетия. Основните проходи през Главния, или Вододелен хребет са: Рокски (2995 m), Зекарски и Дзедоиски. В Южна Осетия се обособяват 3 височинни пояса: предпланински (до 1000 m), среднопланински (1000 – 1200 m) и високопланински (над 2000 m).[3]

Климатът се изменя във височина от умерено топъл и влажен в южните части до райони с вечни снегове и ледници на север. Средна августовска температура в 20,7°С, а на височина 2000 m 13,8°С. Средна януарска температура от -2,6 до -6,5°С. Годишната сума на валежите варира от 500 mm в ниските до 1000 mm и повече във високите части. В южната част на региона, от запад на изток, през Вътрешнокартлийската равнина протича участък от средното течение на река Кура, със своите притоци: Голяма и Малка Лиахви, Лехура, Меджуда (леви); Дзама, Тедзами (десни).[3]

В предпланинският пояс са развити основно черноземновидни почви, на места с алувиални и хумусно-карбонатни почви, а по високите райони – тъмнокафяви планинско-горски и планинско ливадни почви. Горите и храстите заемат 48% от цялата територия на областта. Долния горски пояс е представен от дъб с подлес от храсталаци, преминаващ нагоре в гори от дъб, бук, габър, клен и др. В горния горски пояс господстват иглолистните гори, основно смърч, на места с ела и бор. Буковите гори заемат около 79% от целия горски фонд, дъбовите 10%, иглолистните 8%. Най-високите части са заети от субалпийски и алпийски пасища. В горите обитават вълк, мечка, рис, лисица, глиган, язовец, сърна, а по най-високите честа – тур.[3]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Вътрешна Картли е наброявало 259 300 души[1] (това е само населението на контролираната от Грузия територия, 7-мо място по население в Грузия, 6,53% от нейното население). Гъстота 45,52 души/km². Етнически състав (само на грузинска територия): грузинци 94,7%, азербайджанци 2,1%, осетини 1,8%, арменци 0,8% и др.

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение регионът Вътрешна Картли се дели на 4 административни района (общини), 4 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. По законодателството на Грузия, регионът Вътрешна Картли включва още един район Джавски (с център сгт Джава), изцяло попадащ на територията на самопровъзгласилата се и непризната Република Южна Осетия. Столицата на Южна Осетия град Цхинвали попада административно в Горийски район, но градът напълно се контролира от властите на Южна Осетия.

 
Административно-териториално деление на Вътрешна Картли
Административно-териториално деление на Вътрешна Картли към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Гори
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район (община)
1.Горийски 1352[4] 123 233[5] гр. Гори 48 143 -
2.Карелски 688[4] 41 145[5] гр. Карели 6654 22 Агара
3.Каспски 803 42 753 гр. Каспи 13 432 47
4.Хашурски 585 52 120 гр. Хашури 26 135 50 Сурами

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране