В-11

В-11
	В-11
	В-11, паметник на защитниците на форта „Серая Лошадь“
История на производството
Разработено	АНИМИ
Страна на производство	СССР
Година на производство	1946 – 1957 г.
Произведени	1872
История на службата
На въоръжение в	СССР
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	37
Дължина на ствола, mm/калибра	2479/67
Тип затвор	клинов
Маса на оръдието със затвора, kg	3400
Маса на снаряда, kg	0,73
Начална скорост на снаряда, m/s	880
Принцип на зареждане	Унитарно зареждане с пълнител
Скорострелност, изстрела/минута	; 180
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg	3150
Радиус на завъртане по стволовете, mm	2323
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-15°/+90°
Ъгъл на завъртане, °	360°
Максимална скорост на ВН, °/s	12,6
Максимална скорост на ХН, °/s	16,4
Максимална далечина на стрелбата, m	8400
Досегаемост по височина, m	6300
Брониране	6 мм
Разчет, души	10
	В-11 в Общомедия

В-11 е съветско сдвоено корабно зенитно оръдие калибър 37 mm.

История редактиране

Това оръдие е проектирано на основата на артустановката 70-К, която е на въоръжение на ВМФ на СССР в хода на Великата отечествена война. Техническият проект за В-11 е разработен от АНИМИ през 1940 г. Държавните корабни изпитания минават на големия ловец на ПЛ „Штурман“ от Северния флот от 16 юли до 12 август 1944 г. В-11 е прието на въоръжение на 25 юли 1946 г., а в хода на експлоатацията в него са правени малки конструктивни изменения. Така се появява модификацията В-11М. Производството на артустановките В-11 продължава до 1957 г., и за това време са произведени 1872 такива артустановки.

Описание редактиране

Механична структура редактиране

Люлеещата се част на установката представлява два автомата с балистиката на оръдието 70-К, монтирани в една люлка. Стволът е моноблок има принудително водно охлаждане, затворът е вертикален, клиновиден. Механизмите за вертикално и хоризонтално насочване са ръчни (с две скорости). Механизмът за стабилизация, с ръчното действие, е предназначен за стабилизация на осите на цапфите (на люлеещата се части по време на люлеене), но скоро е премахнат. Подаването на автоматите е с пълнител (по 5 патрона); подаването на пълнителите е ръчно.

Оръдието в музея „Эхо великих стражений“, Шлиселбург.

Характеристики на стрелбата редактиране

В състава на боекомплекта влизат осколочно-трасиращи снаряди с маса 732 g (от тях масата на взривното вещество е 36 g) и бронебойно-трасиращи снаряди с маса 758 g (без ВВ и взривателя). Началната скорост и на двата типа снаряди съставлява 880 m/s. Далечина на стрелбата: балистическа – 8400 m; по самоликвидатор – 4000 m; по височина – 4000 m.

Литература редактиране

Заблоцкий В. П. Крейсера „холодной войны“. М, Коллекция, Яуза, 2008. ISBN 978-5-699-26175-8.
Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.
Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995, 104 с. ISBN 5-86761-003-X.

Външни препратки редактиране

37 mm/67 (1.5") 70-K ((en))
37-мм спаренное зенитное орудие В-11 на сайте Черноморского флота России ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно В-11

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „В-11“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.