В очакване на Годо

В очакване на Годо (на френски: En attendant Godot, на английски: Waiting for Godot)) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет на френски език между 9 октомври 1948 и 29 януари 1949 г.[1] и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Minui. След това пиесата е преведена от автора на английски.

В очакване на Годо
En attendant Godot
A student production of "Waiting for Godot".jpg
Автор Самюъл Бекет
Създаване 1949 г.
Франция
Първо издание 1952 г.
Франция
Издателство Минюи
Оригинален език френски
Жанр Драма, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор
Вид пиеса

Преводач Бояна Петрова / 1980
Начало Estragon (renonçant à nouveau) — Rien à faire.
Край Estragon — Allons-y. [Il ne bougent pas.]
В очакване на Годо в Общомедия

Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия, призната е за „най-влиятелното англоезично драматургично произведение на XX век“.[2] Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.

ОписаниеРедактиране

 
Владимир и Естрагон (индийска постановка на пиесата, юни 2010)

При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделяне на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.

Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.

Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести – общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).

ТълкуванияРедактиране

В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[3].

В БългарияРедактиране

На български език пиесата е преведена през 1980 г.[4] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[5]. Най-новата ѝ постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[6]

БележкиРедактиране

  1. Ackerley and Gontarski 2006, p. 172.
  2. Berlin, N., ‘Traffic of our stage: Why Waiting for Godot?’ Архив на оригинала от 2007-08-04 в Wayback Machine. в The Massachusetts Review, Autumn 1999
  3. ((en)) ((fr)) Обстойна библиография
  4. Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.
  5. В рамките на т.нар. Празници на изкуствата „Аполония“, режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).
  6. Обява на Сатиричния театър

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране