Уикипедия

В сърцето на морето

В сърцето на морето (на английски: In the Heart of the Sea) е исторически приключенски драматичен филм от 2015 г., режисиран и продуциран от Рон Хауърд по сценарий на Чарлз Ливит, базиран на книгата В сърцето на морето: Трагедията на китоловния кораб „Есекс“ от Натаниел Филбрик, разказваща за потъването на американския китоловен кораб „Есекс“ през 1820 г., събитие, което отчасти вдъхновява Херман Мелвил за написването на романа Моби Дик (1851). Филмът, който е международна копродукция между Съединените щати и Испания, е с участието на Крис Хемсуърт, Бенджамин Уокър, Килиън Мърфи, Том Холанд, Бен Уишоу и Брендан Глийсън.

В сърцето на морето
In the Heart of the Sea
РежисьориРон Хауърд
ПродуцентиБрайън Грейзър
Рон Хауърд
Уил Уард
Джо Рот
Паула Уейнстийн
СценаристиЧарлз Ливит
Базиран наВ сърцето на морето
от Натаниел Филбрик
В ролитеКрис Хемсуърт
Бенджамин Уокър
Килиън Мърфи
Том Холанд
Бен Уишоу
Брендан Глийсън
МузикаРоке Баньос
ОператорАнтъни Дод Мантъл
МонтажДаниъл Хенли
Майк Хил
СценографияМарк Тилдесли
КостюмиДжулиън Дей
Филмово студиоУорнър Брос Студиос, Лийвсдън
РазпространителУорнър Брос Пикчърс
Премиера7 декември 2015 г.
(Ню Йорк)
Времетраене122 минути[1]
СтранаСАЩ
Испания[2]
Езиканглийски
испански
Бюджет$100 млн.[3]
Приходи$93,9 млн.[3]
Външни препратки
IMDb Allmovie
В сърцето на морето в Общомедия

Премиерата на филма е на 7 декември 2015 г. в Ню Йорк, разпространяван от Уорнър Брос Пикчърс. В сърцето на морето получава смесени отзиви от критиците и е боксофис бомба, като печели приходи от 93,9 милиона долара срещу бюджет от 100 милиона долара.[3][4]

Сюжет редактиране

През 1850 г. писателят Херман Мелвил посещава Томас Никерсън, последния оцелял от потъването на китоловния кораб „Есекс“, като предлага пари в замяна на историята му. Никерсън първоначално отказва, но най-накрая се съгласява, когато съпругата му се намесва.

Историята се връща назад към 1820 г. Китоловна компания в Нантакет е преоборудвала кораба „Есекс“, за да участва в лов на китове заради доходоносната китова мазнина, а 14-годишният Никерсън се записва като част от екипажа. Собствениците наемат ветерана китоловец Оуен Чейс като първи помощник, но е разочарован, тъй като няма да получи комисионна за капитан. Капитан е Джордж Полард, неопитен моряк от утвърдено китоловно семейство, който завижда на уменията и популярността на Чейс. Чейс и Полард се скарват, карайки капитана да отплава в буря против съвета на Чейс. Двамата се съгласяват да загърбят различията си, вместо да рискуват репутацията си, като се върнат в пристанището без печалба, и скоро екипажът убива първия си кашалот.

Минават три месеца без повече успехи и Полард осъзнава, че в Атлантическия океан не се срещат китове. „Есекс“ плава покрай нос Хорн към Тихия океан, надявайки се на повече късмет да хване един. В Атакамес, Еквадор, екипажът се среща с испански капитан, който казва, че неговият екипаж е открил изобилните „офшорни земи“ на 2000 мили на запад, но твърди, че отмъстителен „бял ​​кит“ е унищожил кораба му, убивайки шестима от хората му. Отхвърляйки историята като мит, Полард и Чейс водят експедицията на запад. Те намират необезпокояваните земи, но когато пускат китоловните лодки, огромен бял кит с белези атакува кораба.

Чейс изстрелва харпун от палубата на „Есекс“, но китът се блъска в корпуса на кораба, убивайки двама мъже. Тъй като помпите не работят, екипажът изоставя потъващия „Есекс“ с трите непокътнати китоловни лодки и трябва да плава стотици мили до брега с много ограничени запаси. Китът следва и атакува отново, но те избягват на малкия остров Хендерсън, Джордж Полард предполага, че това може да е остров Дюси, и признава, че няма начин да бъде сигурен без карта или компас. Докато събира храна, Чейс открива трупове на по-ранни корабокрушенци, след което екипажът се опасява, че те може да умрат, чакайки на острова, преди друг кораб да премине. Само четирима мъже решават да останат, докато останалите отново отплават на лодките с надеждата да се носят по вълните и да намерят по-добри земи. Скоро след това един от мъжете умира и останалият екипаж неохотно решава да го изяде.

По-възрастният Никерсън е обзет от угризения за канибализма си и спира историята си, мислейки, че жена му не би могла да го обича, ако знае за това; обаче, когато съпругата му го утешава, уверявайки го, че все още го обича, той се чувства достатъчно насърчен да продължи. През 1820 г. трите лодки са разделени от теченията и едната е изгубена. Другите двама допълнително прибягват до канибализъм, за да оцелеят, като братовчедът на Полард Хенри Кофин се жертва.

Белият кит внезапно се завръща и Чейс заема позиция за последна атака. Китът пробива за момент, позволявайки на Чейс да види част от хвърления по-рано харпун, все още забит над окото на кита. Чейс се колебае и се взира в лявото око на кита, както китът се взира в Чейс. След момент на размисъл, Чейс сваля харпуна си, решавайки да не убива съществото. След тази среща китът отплува мирно и никога повече не се връща.

Преминаващ кораб спасява лодката на Полард, но лодката на Чейс продължава да се носи без храна и вода. Накрая, с оцелелите на ръба на смъртта, лодката на Чейс достига чилийския остров Алехандро Селкирк. Всички оцелели са върнати обратно в Нантакет, където най-накрая се събират отново със своите семейства. Собствениците на корабите в Нантакет молят Полард и Чейс да покрият историята, за да защитят репутацията на индустрията, но Чейс, решавайки, че му е писнало от тяхната нечестност и че вече не го е грижа за тях, отказва да се съгласи и подава оставка. Полард разкрива истината в разследването.

Никерсън разказва, че кораб е изпратен на остров Хендерсън, за да спаси оцелелите мъже там. Чейс продължава да плава по моретата и става капитан на търговски кораб, което жена му казва по-рано, че няма да промени любовта си към него. Полард ръководи друга експедиция, за да намери и убие кита, но така и не успя да намери животното. Неговият кораб засяда край Хавайските острови и той е принуден да се оттегли. Мелвил започва да пише своя роман „Моби Дик“ , като започва с написването на първия ред: „Именувайте ме Ишмиъл“.[5]

Актьори редактиране

  • Крис Хемсуърт – Оуен Чейс
  • Бенджамин Уокър – Джордж Полар-младши
  • Килиън Мърфи – Матю Джой
  • Том Холанд – Томас Никерсън (млад)
  • Бен Уишоу – Херман Мелвил
  • Мишел Феърли – Г-жа Никерсън
  • Гари Бийдъл – Уилям Бонд
  • Франк Дилейн – Хенри Кофин
  • Едуард Ашли – Барзилай Рей
  • Шарлот Райли – Пеги Чейс
  • Доналд Съмптър – Пол Мейсън
  • Джейми Сийвс – Айзък Коул
  • Джоузеф Моул – Бенджамин Лорънс
  • Пол Андерсън – Калеб Чапъл
  • Лука Тоси – Уилям Райт
  • Сам Кийли – Рамсдел

Продукция редактиране

Кастинг редактиране

Филмът е процес на разработка от 2000 г., като Бари Левинсън ще го режисира за Мирамакс.[6]

Крис Хемсуърт е избран за главната роля на Оуен Чейс през юни 2012 г.[7] Том Холанд печели ролята на младия Никерсън през април 2013 г.[8] Килиън Мърфи подписва договор за ролята на Матю Джой през юни 2013 г. Преди Бенджамин Уокър да изиграе капитана, за ролята се явяват Бенедикт Къмбърбач, Том Хидълстън и Хенри Кавил.[9]

Близо 200 дървени бъчви са изработени за филма от Алистър Симс, майстор бъчвар, който също се появява във филма, правейки бъчвите на кораба.[10]

Заснемане редактиране

Записите започват през септември 2013 г. в Лондон и в Уорнър Брос Студиос, Лийвсдън в Хартфордшър, Англия.[11][12] Също така записи се провеждат и на място на остров Гомера, а някои сцени в Лансароте, на Канарските острови, Испания.[13] За сцените на бурята екипът построява резервоар за вода в Лийвсдън Студиос, където е построена палуба върху кардан, за да имитира височината на буря. За да се получи правилния ефект, 500 галона (1892 литра) студена вода са изстреляни от оръдия.[14]

В един момент актьорите и екипът са принудени да се оттеглят в хотела си заради буря край Канарските острови, която предизвиква наводнение. Снимките са спрени за ден и половина, като снимачният период е удължен до 73 дни.[15]

В интервю Хемсуърт казва, че за да се подготвят за ролята на гладуващи моряци, актьорите са били на диета от 500-600 калории на ден, за да отслабнат.[16] Хемсуърт сваля теглото си от 97,5 на 79,3 кг, за да изиграе Оуен, казвайки, че В сърцето на морето е „физически и емоционално най-трудният филм, в който съм участвал. Свалянето на теглото до такива килограми – не искам да си го причинявам отново, макар че имаше такъв емоционален ефект върху нас. В някакъв смисъл се чувствахме сякаш правим това, което тези мъже са правили, за да достигнат до справедливостта“.[14]

Музика редактиране

Роке Баньос композира музиката към филма.[17] Той е препоръчан от Ханс Цимер,[18] който първоначално е поканен.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ IN THE HEART OF THE SEA (12A) // British Board of Film Classification. January 16, 2015. Архивиран от оригинала на September 20, 2020. Посетен на January 16, 2015.
  2. ↑ Chang, Justin. In the Heart of the Sea // Върайъти. December 2, 2015. Архивиран от оригинала на December 13, 2019. Посетен на July 6, 2016.
  3. ↑ а б в In the Heart of the Sea (2015) // Архивиран от оригинала на July 7, 2019. Посетен на May 5, 2016.
  4. ↑ 'In The Heart Of The Sea': What The Hell Happened? – Sunday Box Office Report // December 13, 2015. Архивиран от оригинала на July 20, 2022. Посетен на July 20, 2022.
  5. ↑ Преводът на цитата е по: Мелвил, Х. Моби Дик, прев. Невяна Розева, София: Изток - Запад, 2014.
  6. ↑ Jagernauth, Kevin. Chris Hemsworth To Topline Maritime Adventure 'In The Heart Of The Sea,' DreamWorks Circling // Indie Wire, 11 June 2012. Архивиран от оригинала на October 20, 2014. Посетен на 30 October 2013.
  7. ↑ Mike Fleming Jr. Chris Hemsworth Boards Whale Of A Tale 'In The Heart Of The Sea'; Will DreamWorks Bite? // Deadline Hollywood. June 11, 2012. Архивиран от оригинала на January 31, 2022. Посетен на December 8, 2015.
  8. ↑ Jen Yamato. Ron Howard Whaling Tale 'In The Heart Of The Sea' Casts Tom Holland // Deadline Hollywood. April 10, 2013. Архивиран от оригинала на January 31, 2022. Посетен на December 8, 2015.
  9. ↑ Kroll, Justin. Ben Walker in Talks for 'The Heart of the Sea' with Chris Hemsworth // Variety. 7 May 2013. Архивиран от оригинала на October 13, 2014. Посетен на 30 October 2013.
  10. ↑ Finney, Words Clare. The Last Master Cooper // 7 April 2015. Посетен на 13 January 2024.
  11. ↑ Ron Howard starts shooting 'Heart of the Sea' in the U.K. // United Press International, 3 October 2013. Архивиран от оригинала на October 16, 2014. Посетен на 30 October 2013.
  12. ↑ Godfrey, Alex. Chris Hemsworth on Rush, Thor and being a God // The Guardian. 18 October 2013. Архивиран от оригинала на November 30, 2016. Посетен на December 11, 2016.
  13. ↑ Production Begins on Ron Howard's Heart of the Sea // ComingSoon.net, 24 September 2013. Архивиран от оригинала на 2014-10-20. Посетен на 2024-03-30.
  14. ↑ а б Ethan Sacks. 'In the Heart of the Sea' was an ordeal to make // New York Daily News. December 5, 2015. Архивиран от оригинала на April 1, 2016. Посетен на December 7, 2015.
  15. ↑ Steve Knopper. How 'In the Heart of the Sea' Tamed the Elements // Уолстрийт Джърнъл. November 25, 2015. Архивиран от оригинала на February 2, 2022. Посетен на December 3, 2015.
  16. ↑ "Chris Hemsworth/Jane's Addiction; Episode #11.69". Jimmy Kimmel Live!. Ей Би Си. 4 November 2013. “Jimmy: You're on some crazy diet right now I heard because of this movie you're shooting. Chris: ...and we have to get rather skinny, we're on about 500 or 600 calories a day”
  17. ↑ YouTube. https://www.youtube.com/watch?v=xwOF_VXLpbA. 
  18. ↑ Composer Interview: Roque Baños. 2015. https://www.youtube.com/watch?v=q12iPLRic38. 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=В_сърцето_на_морето&oldid=12197868“.